Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Стенли се раздвижи.
— Донесе ли ги тук? — попита той.
Ан се намръщи.
— Спрях при конюшните по пътя насам и ги оставих в избата. Мислиш ли, че бих ги донесла тук? Върви и ми направи чаша чай, глупаво момче.
— Това може би са последните неща, които вземаме за известно време — продължи Ан, когато Стенли скочи от тезгяха и изчезна в дъното на магазина. — Онзи удар на „Пикадили“ бе сензационен, независимо кой го е извършил. Като да метнеш камък в гнездо на оси. Видяхте ли небето снощи? Бъкаше от демони.
Фред изръмжа в знак на съгласие от стола си.
— Бъкаше — каза той.
— Отново онзи Мандрейк — рече Кити. — Според вестника.
Ан кимна мрачно.
— Много е упорит, ако не друго. Онези фалшиви хлапета…
— Чакай. — Кити кимна към вратата. От дъжда навън влезе слаб джентълмен с брада. Той порови малко из моливите и тетрадките; Кити и Ан се засуетиха из магазина и дори Фред се посвети на някаква черна работа. Най-накрая мъжът напазарува и си тръгна.
Кити погледна Ан, която поклати глава.
— Той е окей.
— Кога се връща началникът? — попита Фред, захвърляйки кашона, който носеше.
— Скоро, надявам се — отвърна Ан. — Той и Хопкинс проучват нещо голямо.
— Добре. Ние тук само се притесняваме.
Стенли се върна, понесъл поднос с чаши чай. С него беше и набит млад мъж със светла коса. Едната му ръка бе преметната в превръзка през врата. Той се ухили на Ан, потупа Кити по гърба и си взе чаша от подноса.
Ан се намръщи при вида на превръзката.
— Как? — попита простичко тя.
— Сбих се. — Той отпи глътка чай. — Снощи, в къщата за срещи зад кръчмата „Черното куче“. Една така наречена ударна група на обикновените. Опитвах се да ги заинтересувам от малко истинско действие. Те се уплашиха; отказаха категорично. Леко се ядосах, казах им какво мисля за тях. Счепкахме се малко. — Той направи гримаса. — Нищо сериозно.
— Ти си идиот, Ник — рече Кити. — Едва ли ще привлечеш някого по този начин.
Той се начумери.
— Трябваше да ги чуеш. Ужасени са.
— Страхливци! — Стенли сръбна шумно от чашата си.
— От какво? — попита Ан.
— От каквото се сетиш: демони, магьосници, шпиони, сфери, всякакъв вид магия, полицията, репресивни мерки… Безполезни са.
— Е, това не е чудно — каза Кити. — Те нямат нашите предимства, нали?
Ник поклати глава.
— Кой знае? Те няма да поемат рискове, за да разберат това. Намекнах за нещата, които сме направили — споменах магазина за килими от миналата нощ, например — но те просто замлъкнаха, пиеха си бирата и отказваха да отговорят. Никъде не поемат ангажименти. — Той ядосано тропна чашата си върху тезгяха.
— Началникът трябва да се върне — рече Фред. — Той ще ни каже какво да правим.
Гневът на Кити отново се издигна на повърхността:
— Никой не иска да се замесва в нещо като работата с магазина за килими — нещата са оплескани и опасни и най-вече тя засяга повече обикновените, отколкото магьосниците. Там е проблемът, Ник, трябва да им покажем, че правим нещо повече от това да взривяваме разни неща. Да им покажем, че ги водим към нещо…
— Чуйте я само — злорадстваше Стенли. — Кити се размеква.
— Виж, малък мръснико…
Ан почука два пъти с ръба на чашата по стъкления тезгях толкова силно, че чашата се спука. Бе обърнала поглед към вратата на магазина. Бавно, без да проследят погледа й, всички се пръснаха из стаята. Кити отиде зад тезгяха; Ник се върна в склада; Фред отново вдигна кашона.
Вратата на магазина се отвори и през нея се вмъкна висок слаб човек в закопчан дъждобран. Той махна качулката си, откривайки чорлава тъмна коса. С леко плаха усмивка той се приближи до тезгяха, където Кити преглеждаше квитанциите в касата.
— Добро утро! — каза тя. — Мога ли да ви помогна?
— Добро утро, госпожице! — Мъжът се почеса по носа. — Аз работя за Министерството на сигурността. Чудя се дали мога да ви задам няколко въпроса.
Кити остави квитанциите и му обърна внимание.
— Казвайте.
Усмивката се разтегли.
— Благодаря. Може би сте чули за някои неприятни инциденти в новините напоследък. Експлозии и други терористични актове недалеч оттук.
Вестникът беше до нея на тезгяха.
— Да — съгласи се Кити. — Чух.
— Тези противни действия нараниха много обикновени почтени хора и повредиха собствеността на нашите благородни водачи — каза мъжът. — Наложително е да открием извършителите преди да ударят отново.
Кити кимна.
— Абсолютно.
— Молим честните граждани да се оглеждат за нещо подозрително — непознати в района ви, странни действия, такива работи. Забелязвали ли сте нещо не на място, госпожице?