Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Кити проговори плахо.
— Аз… аз толкова съжалявам, госпожо Хирнек.
— Не съжалявай. Не ти нарани сина ми.
— Ама няма ли начин да оправим нещата? — зачуди се Кити. — Искам да кажа, със сигурност, ако лекарите нямат лекарствата, тогава магьосниците могат да направят нещо?
Поклащане на главата.
— Последиците са непоправими. Дори и да не беше така, пак не биха ни помогнали.
Кити се намръщи.
— Те трябва да ни помогнат! Как може да не го направят? Това, което направихме, беше нещастен случай. Това, което направи господин Талоу, беше умишлено престъпление. — Гневът й се бе разпалил. — Той искаше да ни убие, госпожо Хирнек! Съдът трябва да разбере това. Якоб и аз можем да им го кажем идния месец на изслушванията — той ще е по-добре дотогава, нали? Ще разнищим историята на Талоу и те ще го отведат в Тауър. После ще намерят някакъв начин да помогнат на лицето на Якоб, госпожо Хирнек, ще видите.
Въпреки разпалеността, с която говореше, тя осъзнаваше колко празно звучат думите й. А следващите думи на госпожа Хирнек бяха съвсем неочаквани.
— Якоб няма да ходи на изслушването, скъпа. И ти не трябва да ходиш. Родителите ти не искат да го правиш и са напълно прави. Не е разумно.
— Ама трябва, ако ще им казваме…
Госпожа Хирнек се пресегна през масата и постави огромната си розова ръка върху тази на Кити.
— Какво мислиш ще се случи с „Хирнек и синове“, ако Якоб се впусне в съдебен процес с магьосник? А? Господин Хирнек ще загуби всичко за двайсет и четири часа. Ще ни затворят или ще дадат бизнеса на Ярослав или някой друг от нашите конкуренти. Освен това… — Тя се усмихна тъжно. — Защо да се занимаваме? Не бихме имали никакъв шанс да спечелим.
За секунда Кити бе прекалено слисана да отговори.
— Но от мен се иска да се появя — рече тя. — Както и от Якоб.
Госпожа Хирнек сви рамене.
— Такава покана лесно може да се откаже. Властите ще предпочетат да не бъдат тормозени с такъв незначителен въпрос. Две обикновени деца? Загуба на ценното им време. Послушай съвета ми, скъпа. Не ходи в съда. Няма да излезе нищо добро.
Кити се взря в твърдата маса.
— Но това означава да го оставим — господин Талоу — да се измъкне безнаказано — рече тихо тя. — Не мога, няма да е правилно.
Госпожа Хирнек изведнъж се изправи, столът й изскърца по плочките на пода.
— Тук не става въпрос за „правилно“, момиче — каза тя. — Става въпрос за здрав разум. И освен това — тя сграбчи купа с накълцано зеле в едната си ръка и се приближи към печката — не е съвсем сигурно, че господин Талоу ще се измъкне чак толкова безнаказано, колкото си мислиш. — С рязко движение на китките тя изтръска зелето в тенджерата със съскаща и бълбукаща вряща вода. Отстрани на печката бабата на Якоб кимна и се ухили през парата като някой таласъм, продължавайки да бърка ли, бърка супата с жилестите си кокалести ръце.
13
Изминаха три седмици, през които чрез комбинация от инат и гордост Кити устоя на всички опити да я отклонят от пътя, който беше избрала. Колкото повече родителите й се опитваха да я заплашват или прилъгват, толкова по-уверена ставаше: тя бе решена да отиде в съда на определения ден и да се погрижи справедливостта да възтържествува.
Решението й беше подсилено от вестите за състоянието на Якоб: той оставаше в болницата, в съзнание, с ясен ум, но не можеше да вижда. Семейството му се надяваше зрението му да се възвърне с времето. Мисълта за обратното караше Кити да трепери от мъка и ярост.
Ако родителите й можеха, щяха да откажат призовката, когато тя пристигна. Но тъжителката беше Кити: необходим бе нейният подпис, за да се прекрати делото, а тя не искаше да го даде. Процесът щеше да продължи и на съответната сутрин Кити пристигна пред вратите на съда точно в 8:30 часа, облечена в най-елегантното си сако и най-хубавия си велурен панталон. Родителите й не присъстваха с нея; те бяха отказали да дойдат.
Около нея имаше пъстра тълпа, която се блъскаше и ръгаше, докато чакаше да се отворят вратите. В края на тълпата, напред-назад се разхождаха няколко гаменчета, които продаваха топли закуски от големи дървени подноси. Кити стискаше здраво чантата на рамото си всеки път, когато минеха покрай нея. Тя забеляза и няколко търговци, обикновени хора като нея, издокарани в най-хубавите си костюми, всичките пребледнели и разтреперани от нерви. Със сигурност най-голямата група се състоеше от притеснени на вид магьосници, блестящи в луксозните си костюми и официалните си пелерини и мантии. Кити огледа лицата им в търсене на господин Талоу, но той не се виждаше никъде. Покрай тълпата се бяха разположили едрите служители от нощната полиция.