Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Сигурно не си забравил — рекох развеселено. — Призоваваш ме, а остроумните приказки идват като бонус. Това си е част от удоволствието.
Той изпъшка с ръце на лицето.
— Изведнъж смъртта не изглежда чак толкова ужасяваща.
Сега вече се почувствах малко по-добре. Поне основните правила бяха ясно установени.
— И така, разкажи ми за това наблюдение — рекох. — Казваш, че е просто?
Той се успокои.
— Да.
— И все пак работата и дори самият ти живот зависят от резултата от него.
— Точно така.
— Значи няма нищо ни най-малко опасно или сложно в него?
— Не. Е… — Той замълча. — Не много.
Биволът почука навъсено с копито.
— Продължавай…
Момчето въздъхна.
— Има нещо по улиците на Лондон, което е силно разрушително. Не е марид, не е африт, не е джин. Не оставя магически следи. Срина половин „Пикадили“ миналата нощ, причинявайки ужасни опустошения. Магазинът „Аксесоари Пин“ бе разрушен.
— Наистина? Какво стана със Симпкин?
— Фолиотът? О, той загина.
— Тц. Колко жалко28.
Момчето сви рамене.
— Нося известна отговорност за сигурността на столицата и вече ме обвиняват. Министър-председателят е бесен, а господарката ми отказва да ме защити.
— Изненадан ли си? Предупредих те за Уитуел.
Изглеждаше навъсен.
— Накрая тя ще съжалява за вероломството си, Бартимеус. Както и да е, губим време. Искам от теб да наблюдаваш и да проследиш агресора. Организирам и други магьосници да изпратят и своите джинове навън. Какво ще кажеш?
— Да приключваме — казах. — Каква е задачата и какви са условията?
Той ме гледаше сърдито изпод буйните си къдрици.
— Предлагам подобен на последния договор. Ти се съгласяваш да ми служиш, без да разкриваш рожденото ми име. Ако си усърден и сдържаш обидните забележки до минимум, продължителността на службата ти ще бъде относително кратка.
— Искам точно определена продължителност. Без неясноти.
— Добре. Шест седмици. Това за теб е просто един миг.
— А точните ми задължения?
— Обща универсална защита на господаря ти (мен). Наблюдение на определени места в Лондон. Преследване и идентифициране на неизвестен враг със значителна сила. Как ти звучи?
— За наблюдението добре. Клаузата за защита е известен недостатък. Защо не я изключим?
— Защото тогава няма да мога да ти имам доверие да ме защитаваш. Никой магьосник не би рискувал с това29. Ще ми забиеш нож в гърба при първа възможност. И така — приемаш ли?
— Приемам.
— Тогава се приготви да получиш задачата си! — Той вдигна ръце и издаде напред брадичката си, поза, която не бе толкова впечатляваща, колкото се опитваше да изглежда, защото косата му постоянно падаше върху очите. Изглеждаше точно като на четиринайсет години.
— Чакай. Нека да помогна. Късно е, вече би трябвало да си се пъхнал в леглото. — Сега биволът носеше очилата на девойката върху муцуната си. — Какво ще кажеш за това…? — Придадох отегчена, тържествена нотка на гласа си: — „Ще ти служа още веднъж в продължение на шест пълни седмици. С нежелание обещавам да не разкривам името ти през това време…“
— Рожденото ми име.
— О, добре. „… рожденото ти име през това време на никой човек, когото срещна“. Какво ще кажеш?
— Не е напълно достатъчно, Бартимеус. Не е въпрос на доверие, а по-скоро на завършеност. Предлагам: „… през това време на никой човек, дяволче или друг дух, независимо в този свят или друг, на никое ниво; нито ще допусна да ми се изплъзнат срички от името, така че ехото да може да бъде чуто; нито ще ги прошепна в бутилка, пещера или друго тайно място, където техните следи могат да бъдат уловени с магически средства; нито ще ги напиша или гравирам на никой познат език, така че тяхното значение да може да бъде видяно“.
Напълно честно. Мрачно повторих думите. Шест дълги седмици. Поне бе пропуснал една подробност при формулирането, което бях избрал: след като изминеха седмиците, щях да съм свободен да говоря. А това и щях да направя, ако получех и най-малката възможност.
— Много добре — казах. — Готово е. Разкажи ми повече за този твой неизвестен враг.
Част втора
11
Сутринта след Деня на основателя времето рязко се влоши. Над Лондон се струпаха мрачни сиви облаци и започна да вали слаб дъжд. Улиците бързо се опразниха и остана само необходимият трафик. Членовете на съпротивата, които при други обстоятелства щяха да бъдат навън в търсене на нови мишени, се бяха събрали в базата си.
28
Наистина го мислех. Бяха ме лишили от отмъщението.
29
Тук той грешеше: един магьосник бе премахнал всички предпазни клаузи и ми се беше доверил. Това, естествено, бе Птолемей. Но той беше уникален. Такова нещо не би се случило отново.