Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Как ще го откриете? — попита Кити. — Аз не знам името му, а и съм забравила името на онова… нещо.
— Можем да го проследим по колата му. Ако е катастрофирал, както казваш, превозното средство трябва да е било прибрано от един или друг сервиз, за да бъде поправено. Тогава ще можем да установим истината по въпроса.
— Вече знаете истината — простичко рече Кити.
— Не искаме никакви проблеми — каза отново баща й.
— Ще поддържаме връзка — каза полицайката. Тя рязко затвори тефтера си.
Колата, „Ролс-ройс Силвър Тръстър“, беше открита бързо; а с нея и самоличността на нейния собственик. Това беше Джулиъс Талоу, магьосник, работещ за господин Ъндъруд в Министерството на вътрешните работи. При все че не бе кой знае колко високопоставен, той имаше доста връзки и беше позната фигура в града. Той весело си призна, че точно той бе пуснал черния акробат срещу двете деца в парк „Уондсуърт“; и всъщност той искаше да се знае, че се гордее с направеното. Той си бе шофирал спокойно, когато бил нападнат от въпросните индивиди. Те бяха разбили предното му стъкло с ракета и така той загубил контрол, после се приближили към него агресивно с две дълги дървени тояги в ръце. Той беше действал на момента, за да се защити, поваляйки ги преди да успеят да го нападнат. Считаше реакцията си за сдържана при дадените обстоятелства.
— Е, той очевидно лъже — каза Кити. — Първо на първо, изобщо не бяхме близо до пътя — а и ако е действал при самозащита на пътя, как обяснява факта, че са ни открили на моста? Арестувахте ли го?
Полицайката изглеждаше изненадана.
— Той е магьосник. Не е толкова просто. Той отрича обвиненията ви. Делото ще се гледа в съда идния месец. Ако искате да продължите, ще трябва да отидете и да свидетелствате срещу господин Талоу.
— Добре — отвърна Кити. — Нямам търпение.
— Тя няма да отиде — каза баща й. — Вече причини достатъчно щети. — Кити изсумтя, но не каза нищо. Родителите й се отвращаваха от идеята за противопоставяне на магьосниците и никак не одобряваха постъпката й, че е навлязла в парка. Когато си тръгна невредима от болницата, те изглеждаха едва ли не по-ядосани на нея, отколкото на Талоу — едно състояние на нещата, което бе събудило у нея силно негодувание.
— Ами, ваша си работа — каза полицайката. — Така или иначе ще ви изпратя подробностите.
В продължение на повече от седмица нямаше вести за състоянието на Якоб в болницата. Посещенията бяха забранени. В стремежа си да получи новини Кити най-накрая събра кураж и закрета по пътя към къщата на Хирнек, за пръв път от инцидента насам. Тя тръгна неуверено нагоре по познатата входна алея, несигурна как ще я приемат; вината много й тежеше.
Но госпожа Хирнек бе доста учтива; всъщност тя притисна Кити към огромните си гърди и я въведе вътре. Заведе я в кухнята, в която, както винаги, миришеше силно и остро на готвено. В средата на помощната маса седяха купи с разрязани наполовина зеленчуци; покрай стената се простираше огромният дъбов бюфет, претъпкан с пищно украсени чинии. От тъмните стени висяха странни прибори от най-различен вид. Бабата на Якоб седеше на стола си до голямата черна готварска печка и с една дълга лъжица разбъркваше тенджерата със супа. Всичко си беше нормално чак до последната позната пукнатина в тавана.
Само дето Якоб го нямаше. Кити седна на масата и взе предложената й чаша силно ароматен чай. С тежка въздишка госпожа Хирнек седна срещу нея, карайки дървото да изскърца. Тя не проговори няколко минути — едно само по себе си уникално явление. Кити, от своя страна, не чувстваше, че може да започне разговора. Край печката бабата на Якоб продължаваше да бърка димящата супа.
Най-накрая госпожа Хирнек сръбна шумно чай, преглътна и заговори високо:
— Той се събуди днес — каза тя.
— О! А той…?
— Добре е, доколкото може да се очаква. Което не е добре.
— Не. Но ако се е събудил, това е добре, нали така? Ще се оправи ли?
Госпожа Хирнек направи изразителна физиономия.
— Ха! Това е черният акробат. Лицето му няма да се възстанови.
Кити усети, че сълзите й напират.
— Изобщо ли?
— Обгарянето е прекалено жестоко. Би трябвало да го знаеш. Ти го видя.
— Но защо той…? — Кити сбърчи вежди. — Искам да кажа — аз съм добре, а и аз бях ударена. Ние и двамата…
— Ти? Ти не си била ударена! — Госпожа Хирнек потупа с пръсти по лицето си и погледна Кити толкова сурово и осъдително, че сви назад към кухненската стена и не посмя да продължи.
Госпожа Хирнек я изгледа продължително с поглед на базилиск30, после продължи да си сърба от чая.
30
Легендарно същество, описвано като змия, гущер или дракон, което убивало с погледа или дъха си. — Бел.прев.