Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Тук имаше някои непоклатими възможности да го обиждам, но аз изчаквах момента. Огледах набързо стаята, която явно беше някаква официална зала за призоваване, вероятно в правителствена сграда. Подът бе покрит с някакво изкуствено дърво, напълно гладък, без шупли и дефекти, очевидно идеален за създаване на пентаграма. Един остъклен шкаф в ъгъла съдържаше купища тебешири, линии, компаси и документи. До него друг бе пълен с буркани и бутилки с десетки видове тамян. Като изключим това, залата бе напълно гола. Стените бяха боядисани в бяло. Квадратен прозорец високо на едната стена гледаше към черното нощно небе; стаята се осветяваше от скучна група голи крушки, подрънкващи от тавана. Единствената врата бе от желязо и беше залостена отвътре.
Момчето приключи с размишленията си, оправи си отново маншетите и сбърчи вежди. Придоби леко огорчено изражение: или се стараеше да изглежда тържествено, или имаше лошо храносмилане — трудно бе да се каже кое точно.
— Бартимеус — рече той тежко, — чуй ме добре. Повярвай ми, аз дълбоко съжалявам, че отново те призовавам, но нямах голям избор. Обстоятелствата тук се промениха и двамата ще се облагодетелстваме от подновяването на познанството ни.
Той замълча, явно мислейки, че имам да направя някоя конструктивна забележка. Нямаше начин. Балонът остана мътен и неподвижен.
— Накратко ситуацията е проста — продължи той. — Правителството, от което сега съм част25, планира голяма сухопътна офанзива в американските колонии тази зима. Войната вероятно ще струва скъпо и на двете страни, но понеже колониите отказват да се кланят на волята на Лондон, за съжаление, явно няма друг избор освен да се одобри кръвопролитието. Бунтовниците са добре организирани и имат свои собствени магьосници, някои от които силни. За да ги разгромим, изпращаме голяма войска от магьосници-воини с техните джинове и по-нисши демони.
Сега се раздвижих. На едната страна на балона се отвори уста.
— Ще изгубите войната. Бил ли си в Америка? Живял съм там от време на време, за период от двеста години. Целият континент е един пущинак — и продължава сякаш до безкрай. Бунтовниците ще се оттеглят, ще ви въвлекат в безкрайна партизанска война и ще се бият така, докато ви свършат силите.
— Няма да загубим, но си прав, че ще е трудно. Ще загинат много хора и джинове.
— Със сигурност много хора.
— Джиновете падат също толкова бързо. Не е ли било винаги така? Озовавал си се в достатъчно битки през живота си. Знаеш как е. И точно затова ти правя услуга. Старшият архивист се порови из архивите и е изготвил списък от демони, които могат да бъдат полезни в американската кампания. Твоето име е сред тях.
Голяма кампания? Списък от демони? Звучеше ми малко вероятно. Но стъпвах внимателно, опитвах се да измъкна повече от него. Балонът трепна, едно действие не много различно от свиване на рамене.
— Добре — каза балонът. — Америка ми харесва. По-добре е, отколкото тази кочина Лондон, която наричате свой дом. Там липсва противната градска бъркотия — само огромни открити пространства от небе и зелени полета, с безкрайно издигащи се върхове на планини, облечени в бяло… — За да подчертая задоволството си, накарах едно щастливо биволско лице да се появи от вътрешната страна на балона.
Момчето разтегли тънките си устни в онази стара позната усмивка, която толкова ненавиждах преди две години.
— Аха. Не си бил в Америка отдавна, нали?
Биволът го изгледа подозрително.
— Защо?
— Сега там също има градове, простират се по източното крайбрежие. Два от тях дори се доближават по големина до Лондон. Точно там е проблемът. Пущинакът, за който говориш, е зад тази култивирана ивица, но ние не се интересуваме от него. Ти ще се биеш в градовете.
Биволът огледа копитото си с фалшиво безразличие.
— Изобщо не ме притеснява.
— Не ли? Не би ли предпочел да работиш тук за мен? Мога да те махна от списъка за войната. Ще бъде за фиксиран период, само няколко седмици. Дребни наблюдателни задължения. Далеч по-малко опасно от откритото воюване.
— Наблюдение? — Станах язвителен. — Помоли някое дяволче.
— Нали знаеш, че американците имат африти.
Това вече бе стигнало твърде далеч.
— О, моля те — рекох. — Мога да се справя и сам. Успях да премина през битката при Ал-Ариш и обсадата на Прага, без ти да ме държиш за ръката. Да си го кажем направо, явно много си загазил, иначе никога нямаше да ме върнеш. Особено при това, което зная, нали, Нат?
25
Тук той приглади косата си назад още веднъж. Това действие на тежкарско контене неясно ми напомняше на някого, но не можех да се сетя точно на кого.