През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Няма ли да… — попита Бибар, сочейки пушката си.
— Не — отвърна Сандар. — На този му личи, че няма нищо. Двамата негодници не се стесняваха да говорят в мое присъствие за истинското си занимание.
Омар мина край нас, без да вдигне поглед. След малко Сандар каза:
— Идва още един!
— И той е голтак!
— Но нима ще пуснем всички да минат?
— Сега, да. Не забравяй, че изстрелите ни могат да бъдат чути.
— Разбира се — от скритите наблизо разбойници — съгласих се аз наивно. — Тогава ще разберат, че сме тук, за да им отнемем занаята.
— Глупак! — ухили ми се Сандар.
Сега идваше Оско. Той също се преструваше на безгрижен и нищо неподозиращ човек. Външността му не даваше повод да го мислят за богат и той благополучно мина.
Сега трябваше да дойде Халеф. При него имах основание за опасения. Аладжите можеха да го застрелят, за да му отнемат великолепния кон. Наистина аз нямаше да позволя да се стигне дотам, по-скоро щях да пусна по един куршум на всеки от двамата, но все пак беше по-добре, ако можех да го предотвратя. Затова трябваше да се опитам да отвлека вниманието им.
Напрегнато, но тайно гледах към завоя кога ще дойде Халеф. Ето че го забелязах. Двамата братя още не го бяха видели. Станах.
— Къде? — попита ме Сандар грубо.
— Отивам при коня си. Не чуваш ли, че отново става неспокоен?
— Шейтанът да го вземе дано. Стой тук!
— Не можеш да ми заповядваш — отвърнах аз троснато и се направих, че тръгвам.
Той скочи и ме хвана за ръката.
— Стой или ще ти…
Беше прекъснат обаче от вика на Бибар, който първо беше насочил погледа си към нас, но после бе забелязал Халеф.
— Идва трети ездач! Тихо! — заповяда Бибар. Сандар погледна към пътя.
— Машаллах! — извика той. — Какъв кон! Сигурно е чужденецът, той е!
— Не, ездачът е много дребен.
— Но враният кон е чистокръвен арабски жребец! О, Аллах! Лети като вятър!
Сандар имаше пълно право. Името на жребеца ми беше Рих, а тази дума означава вятър. Стотици пъти се бях надпреварвал с вятъра, яздейки върху него, но още не бях виждал отстрани каква великолепна гледка представляваше прекрасният кон в най-устремния си бяг. Тялото му едва докосваше земята, а краката му почти не можеха да бъдат различени. Гривата му обгръщаше лицето на ездача, а опашката му стърчеше изправена като кормило. Все пак забелязах, че Рих препускаше като на шега. Ако аз бях на седлото, щеше да лети по съвсем друг начин, и то защото щях да използвам неговата «тайна», която го караше да развива смъртоносна скорост.
Моят малък, храбър Халеф беше ниско приведен над стремената. Пушката си, а също и моите две, беше метнал през рамо. Отзад на седлото беше вързал кафтана и дългите ми ботуши за езда. Неговият собствен кафтан се развяваше зад него, носен от въздушната струя, получаваща се от несравнимата скорост на коня. Хаджията яздеше отлично. Осеяният с малки и големи камъни път причиняваше огромни затруднения при такава езда. Само едно стъпване накриво и двамата, и конят, и ездачът, можеха да си счупят вратовете. Но моят Рих никога досега не беше правил погрешна стъпка. Остротата на погледа му и гъвкавата сила и лекотата на движенията му и сега доказваха по най-прекрасен начин благонадеждността си.
Ако присъстваше някой ръководител на конезавод, кой знае каква сума би предложил за благородния и напълно безупречен вран жребец!
А колко време измина, докато конят и ездачът изминат разстоянието от завоя до нас? Всичко ставаше с такава бясна бързина, че човек нямаше време да помисли за няколкото секунди или мига. Едва бях видял Халеф да идва и да разменя няколко думи със Сандар, той вече беше наближил и летеше като стрела към пътя през просеката.
— Спри го! Застреляй го! Бързо! Бързо! — извика Сандар и грабна пушката си.
Бибар също вдигна своята до бузата си, но жребецът бързо профуча край нас, така че нямаха време да се прицелят. Дори и за мен нямаше миг време, за да предотвратя изстрелите. Те изтрещяха. Но куршумите излетяха към пътя далеч след като Халеф бе минал оттам!
— След него! — изкрещя Сандар, почти не беше на себе си при мисълта, че скъпоценната плячка може да му се изплъзне. — Ей там гората свършва, хайде да се целим в тази посока!
Той скочи надолу по стръмния склон, от камък на камък, а Бибар го следваше, също така възбуден като брат си. Сега имах време и възможност да изчезна. Но не биваше да го правя. Не се страхувах за Халеф, но все пак… Не мислех, че тримата ще спрат, след като изминат около две хиляди крачки, но все пак щяха да продължат заедно и тогава можеха незабелязано да бъдат настигнати от разбойниците и застреляни. Наистина едноцевките на разбойниците не бяха заредени, но те бързо можеха да го направят. Значи трябваше да попреча на придвижването им.