Величието на Франция

Подобно на баща ми, пък и на мнозина благородници, а и буржоа хугеноти, Совтер почти благоговееше пред познанието и в това си преклонение стигаше дотам, че просвещаваше в четмо и писмо дори слугите, та и те да получат достъп до Светото писание.

— Кале — подхвана той — паднал след едногодишна обсада, ставайки жертва на глада, тъй като английската флота блокирала пристанището, а опитите на Франсоа VI да го освободи откъм суша търпели провал подир провал. Изядено било всичко: кучетата, котките, конете и безстрашният предводител на защитниците, Жан дьо Виен51, вече се опасявал да не би злочестите калеанци да стигнат дотам, че и на човешка плът да посегнат.

— Уви! — въздъхна Барберин, която, бивайки тъй белотела и сочна, винаги се беше страхувала да не бъде опечена на шиш по време на някоя обсада. — Да ядеш християнска плът е грях непростим!

— Християнин или не — обади се Фожане, — щом гладът кара вълците да излязат от гората, то човек или не, умираш ли от глад, също ставаш вълк! За десет години служба в Гиенския легион се нагледах на неща, дето сърце не ми дава да ги опиша.

— И добре правиш — рече Совтер, без да прояви дори признак на нетърпение, след което продължи: — Пред заплахата от подобни крайности, а и тъй като нямал какво повече да губи, Жан дьо Виен започнал преговори. Той се обърнал към Едуард III Английски52 с молба да разреши на населението и на гарнизона да напуснат града. „И дума да не става! — отвърнал Едуард III. — Те ми избиха толкова верни поданици и ще загинат до един!“

— Ама че зъл човек! — възмути се Барберин.

— Ни най-малко! — възрази Фожане. — Това е било негово право.

— Да, но право варварско! — прекъсна го Совтер. — И доказателство за това е, че самите английски барони хилядократно умолявали краля да смекчи ожесточението си. Накрая Едуард склонил да пощади населението и гарнизона, но само при условие, че шестима градски първенци дойдат и му поднесат ключовете на града босоноги, гологлави, само по риза и с въже на шията. „С тия — рекъл той и свъсил вежди — ще сторя, както и каквото ми е угодно!“

— Тъй че, щат не щат, трябвало е да изнамерят шестима такива! — обади се Йона. — Обзалагам се, че никак не им е било лесно. Обикновено градските буржоа са с охранени червендалести мутри и държат на живота си толкова, колкото и на кесията си!

— И все пак ги намерили! — отсече Совтер, комуто думите на Йона не се понравиха особено. — И първият, изстъпил се като доброволец, бил и най-заможният в града. И именувал се той Йосташ дьо Сен Пиер53.

— Че какво пък, нали и без туй носел име на светец54! — обади се Малигувица, но Совтер я стрелна с такъв неприязнен поглед, че тя тутакси млъкна.

— Името няма нищо общо с постъпката му! — рече той строго. — Йосташ дьо Сен Пиер бил добър християнин и въпреки богатството си се стремял да заслужи вечното блаженство в селенията господни. Обричайки се на въжето, той рекъл следното: Ако с погибелта си спася този народ, голяма е надеждата ми да добия милостта и прошката на нашия господ бог. Не ще и дума — добави Совтер, — че сир Йосташ се мамел в надеждите си, тъй като делата не дават опрощение55. (И колко пъти оттогава чувах тези думи било от неговата, било от бащината ми уста!) Но от туй намерението му не било нито по-малко благородно, нито по-малко богоугодно, тъй като се жертвал заради своите съграждани.