Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— И погинал ли? — не издържа Барберин, по чиито кръгли, бузи се стичаха сълзи, дордето Като и майка ми, струва ми се, бяха готови всеки миг да я последват. — Сърцето ми се къса — додаде тя, — като си помисля, че клетият гос’ин е трябвало да тръгне на заколение бос като просяк някой, че и без шапка и салтамарка…
— По онуй време е нямало салтамарки — подхвърли Фожане и тази му бележка ми се стори крайно дребнава и безсърдечна, предвид на гибелната опасност, на която се излагаше сир Йосташ.
— Не, не, жив останал! — успокои я Совтер. — Нито той погинал, нито пък петимата му другари, все буржоа достопочтени и благосъстоятелни, единият от които имал и две красиви и грациозни щерки за задомяване.
— Уви! — въздъхна Като, душа сантиментална наистина, но силеща се да изглежда още по-изискана, като на всичко отгоре и „зъ“-каше, както го изискваше модата по това време. — Горките госпожички, наместо мъж да си намерят, баща загубили, че и то на бесилото!
Като е била камериерка на майка ми още у Комонови и сега току важничеше пред нас, тъй като не намираше знатния ни произход за достатъчно стар. Инак бе девойка мила, с любопитни черни очета, румени бузки и яркочервени устни, чиято прелестна главица тормозеше едничката мисъл някой ден да се омъжи за Кабюс. Откакто гасконецът беше заминал, тя ден и нощ ронеше сълзи, въздишаше, та чак се захласваше, и тъй се мяташе нощем в кревата си, щото малко оставаше да го продъни.
— Тъй и никого не обесили — подхвана Совтер. — Нито сир Йосташ, нито останалите петима. Едуард III заповядал да им отсекат главите!
— Иисусе преблаги! — изпищя Барберин.
— Но не ги и обезглавили — продължи Совтер, — тъй като благодушната английска кралица, макар и да била трудна от доста време, се хвърлила в нозете на краля и му рекла: „Милостиви господарю, откакто прекосих морето между Дувър и Кале, излагайки се при това на големи опасности, но само и само за да бъда до вас, не съм ви поискала нищичко, но днес ви умолявам и заклевам в името Христово да пощадите тез шестима люде!“ И кралят, оставяйки се да го предумат, отстъпил й ги и тя се отнесла с тях пристойно.
Тук жените изтърваха по някоя и друга въздишка. В действителност, но туй аз проумях значително по-късно, Совтер леко бе преиначил думите на английската кралица, защото в молбата си към краля тя бе казала: В името на сина на дева Мария, което в Совтеровата хугенотска уста бе станало В името Христово.
— И станало така — заключи капитанът, — щото всички французи — благородници, буржоа и занаятчии били лишени от всяко имущество и заставени начаса да напуснат Кале, който крал Едуард III заселил със също толкова англичани от разни съсловия. Та ето как, изхвърляйки френските яйца, английската кукувица снесла в нашето гнездо и го превърнала в свое и на сродниците си свърталище за цели двеста и десет години! — Тук той внезапно прекъсна разказа си и свъси вежди: — Чувам, че от някое време нашите кучета лаят като по-щръклели! Йона, я върви да видиш кой ги стърви така!
Йона тутакси излезе с великанските си крачки. Но само подир няколко секунди вън изтопуркаха припрени стъпки и каменарят влезе в голямата зала, като викна с разтреперан глас:
— Румите нападат!
Глава четвърта
Румите, всяващи такъв страх по нашите краища, бяха всъщност прокудени от Испания голтаци, които гинеха от глад по гиенските друмища дордето един ден, нещо съвсем обичайно за онези смутни времена, не се беше намерил достатъчно способен главатар, за да ги въоръжи и организира в разбойнически шайки. Те бяха връхлетели като вълна и като вълна щяха да изчезнат, щом отново възцареше мир, когато бандите им щяха да бъдат изклани до крак, а главатарят им — изпратен е ритници на бесилото. Той, разбира се, отлично знаеше какъв край очаква авантюрата му, но точно това придаваше на отчаяните му действия безразсъдна смелост.
Совтер бе предугадил, че нападението ще се извърши нощем и беше взел някои предпазни мерки, увеличавайки в градището около водоема броя на смъртоносните вълчи ями, като внимаваше обаче покритието им да не бъде чак дотам неустойчиво, че да се продъни под тежестта на едно куче, тъй като наоколо денем и нощем вардеха три огромни, купени съвсем наскоро дога, при това толкова свирепи и винаги наежени, че дори Фожане едва-едва набираше смелост да ги доближи, за да ги нахрани.