Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Вастенландката я подуши, потопи показалеца си във водата и внимателно близна с върха на езика си.
— Отровена е — невярващо каза тя. — Това… трябва да е вода от онзи извор, край който минахме. Даниел е заповядал да отровят всички извори.
— Да — мрачно каза Арсън. — Знам. Стан умря от това. — Той кимна към Кайл. — А той не.
— Но това е невъзможно! — възрази Нет. — Познавам тази отрова. Убива човек за няколко часа!
— Човек — може би — каза Барт. — Но според мен този приятел не е човек.
— Вярно е — каза Кайл и с нечовешка бързина скочи към Барт, а шаркът още по-бързо натисна спусъка на лазера.
8
Когато най-после стигнаха до скривалището на бунтовниците, денят вече преваляше. Обратният път им отне повече време, отколкото предполагаше Черити, Веднъж едва успяха да се измъкнат от патрула гигантски бръмбари, а на три пъти трябваше да се скрият в руините, докато покрай тях преминаваха колони от огромните твари. Затова пък по улиците в града не срещнаха нито един човек. Анджелика въобще не беше преувеличила — градът в най-истинския смисъл на думата беше затаил дъх от страх.
Черити имаше лоши предчувствия и това се дължеше не само на присъствието на ездачите на Морон. Но, откъдето и да го погледнеше — тяхната експедиция в града беше пълен провал.
С широки крачки тя настигна Кент и Лидия и хвана младия бунтовник за ръката; толкова бързо и грубо, че той нямаше време дори да помисли да се отскубне, а само изненадано впери поглед в нея.
— Трябва да говоря с теб — каза тя. — Сега.
Кент я гледаше втренчено и мълчеше. Гърк и Скудър изненадано вдигнаха поглед, но се въздържаха от всякакъв коментар и продължиха да вървят.
— Какво става с теб? — направо започна Черити. — Ако имаш чувството, че трябва да изясним нещо, би трябвало да го направим сега.
— На място, така ли? — Кент се отскубна и я стрелна С поглед. — Докато сме насаме.
— Точно така — отвърна Черити. — Или ти трябва подкрепление, за да се справиш с една жена?
Кент беше готов да избухне, но после само поклати глава и промърмори нещо, което Черити не разбра. После се случи нещо странно — гневът в очите му угасна и изведнъж той много се смути.
— Извинявай — каза той. — Съжалявам. Държах се доста глупаво.
— Така е — каза Черити. Но при тези думи тя се усмихна и усети, че Кент не й се сърди.
— Би било равносилно на самоубийство да се атакува Шаитаан — каза тя.
— Мислех, че затова потеглихме — отвърна Кент.
— Но не просто така, без план, без екипировка и сами. — Тя кимна — отново почти ядосано, към Скудър и Гърк, които се бяха спрели малко по-нататък. — Ако някой отиде в това НЕЩО, това ще бъдем Скудър и аз — каза тя с тон, който не търпеше възражение. — Това е нашата, а не твоята игра, Кент.
— Ах — каза той, — мислех си, че си дошла при нас, защото се нуждаеш от помощ.
Тя се изруга наум заради собствените си думи. По дяволите — познаваше Кент съвсем отскоро, но, от друга страна, го познаваше достатъчно, за да знае, че не можеше да разговаря така с него. Все едно дали беше права или не.
— Така е, наистина — отвърна Черити възможно най-спокойно. — Аз… — Тя отново замълча за няколко секунди. — Съжалявам — каза тя. — Сега аз се държах глупаво. Бих казала, че сме квит, съгласен ли си?
Не, Кент не беше съгласен, както се виждаше от погледа му.
— Кент — търпеливо каза тя. — Съжалявам. Аз… мога да си представя как се чувстваш в действителност. От години се борите срещу мороните, а сега…
— … идвате вие и ни показвате, че не сме били нищо друго освен идиоти — прекъсна я Кент. Той се засмя горчиво. — Това искаше да кажеш, нали?
Черити би се изразила по друг начин, но не възрази.
— По дяволите! — внезапно каза Кент. — Естествено, ти имаш право — знам толкова добре, колкото и ти, че не можем да нападнем това… Нещо и да го завладеем. Но ти…
— Не сте знаели по-добър начин — нежно каза Черити, когато Кент отново се запъна. Тя много добре разбираше какво става в душата на младия мъж — и сама се укори, че и на самата нея не й беше хрумнало по-добро решение. По принцип Кент и приятелите му не бяха бунтовници — и никога не са били, и най-късно след разговора с Анджелика това трябва да беше станало ясно и на него. Бяха си поиграли малко на партизанска война, това беше всичко — при това само защото Морон им позволяваше. — Никога не сте имали възможност действително да се съпротивлявате — продължи тя.