Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Стига спорове! — прекъсна ги раздразнено Кейл. — Клайст, остави я на мира. А ти… разбери какво става със стареца.
Рива го изгледа сърдито, но премълча.
— Върви или умри! Върви или умри! — подвикваха ефрейторите, но заплахата вече бе загубила смисъла си, защото звучеше при всяко потегляне на път.
Каруцата, за която бяха вързани момчетата, се люшна и потегли напред. Рива ги изгледа яростно, но по-късно през деня се приближи към тях с надменно вирнат нос и подхвърли съвършено небрежно:
— Още е жив.
Келявите земи свършиха ненадейно. Само за стотина метра преминаха от пепел, камънак и безплодни хълмчета към зелени и плодородни земи, осеяни с ферми, къщи и колиби за ратаите. Хората излизаха иззад зидовете и живите плетове да ги зяпат. Войнишките багажи и пленниците разпалваха любопитството им. Но след кратко време всички, освен децата, отново се захващаха с работата си.
През остатъка от този и целия следващ ден броят на къщите и хората непрестанно нарастваше. Появиха се първо села, после градчета и накрая предградията на Мемфис. Но изминаха още два часа, докато зърнаха великата крепост. Тя беше огромна — не просто по-голяма от жалкото Светилище, а толкова грамадна, че дори отдалече ясно се виждаха златните минарета, катедралите и дворците, извисени изящно в небето. В Светилището всичко беше едно и също навсякъде; това тук надхвърляше пределите на въображението по красота и безкрайно разнообразие.
Бяха спрели заради задръстванията по пътя и като ги видя как са се вторачили смаяно в града, един от ефрейторите се приближи с коня си.
— Тия стени са най-могъщите в целия свят — двайсет метра дебели на най-тънкото място, а обиколката им е десет километра, че и още пет.
— Значи общо петнайсет — каза Клайст.
Лицето на ефрейтора посърна и той пришпори коня напред.
11.
Последните три километра преди голямата порта на Мемфис представляваха една непрекъсната верига от всевъзможни пазари. Някои пазари заемаха по повече от два декара. Възторжено ококорени, момчета бяха загубили ума и дума от шумовете, миризмите и багрите. Всеки пътник би запазил това преживяване дълбоко в сърцето си чак до Деня на мъртвите — но за момчетата, хранени главно с „мъртвешки крак“ и от време на време с месо от плъх, това тук бе самият рай, безкрайно богат и невъобразимо странен. Всяко вдишване ги изпълваше с аромати на кимион и розмарин, с полъх на пот откъм пастир, продаващ кози, с уханието на мандариново масло откъм забързана домакиня, с дъх на урина и мирис на рози. Отвсякъде долитаха викове и подканяния на търговци, крясъци на папагали, мяукане на любимото лакомство на чревоугодниците — варена котка по мемфиски, — гукане на жертвени гълъби, лай на кучета, отглеждани из крайградските хълмове за празнично печено; квичаха прасета, мучаха крави; надигна се врява, когато една грамадна щука изскочи от ръцете на търговеца, преди да бъде изкормена, и намери спасение в канализацията. Продавачът се вайкаше за трагичната загуба, а тълпата злорадо се смееше.
Вървяха все напред и напред сред неразбираемите крясъци на търговците. „Уиди-уиди-уииии!“ — провикваше се един мъж, продаващ някакви яркорозови подобия на гладко избръснати кравешки опашки. „Добри хора — крещеше друг, представяйки зеленчуците си със замаха на фокусник, който току-що ги е извадил на бял свят. — Купете от моите зеленчуци! Зрели домати. Вкусни ананаси. Здравословни билки.“
На един ъгъл някакъв полугол старец подскачаше от крак на крак и размахваше дрипава кърпа, опитвайки да продаде увитите в нея две петнисти яйца.
Като погледна наляво Хенри Мъглата видя върволица от деветгодишни хлапета с вериги около вратовете. Те приближиха една порта под надзора на мъже с кожени дрехи, които ги блъскаха да влязат. Момчетата не изглеждаха особено разтревожени, но Хенри се стресна като забеляза, че устните им са начервени, а клепачите, оцветени в изящносиньо.
Хенри кимна на един от войниците към момчетата и шарената сграда зад портата, където се трупаше още по-голяма навалица.
— Какво става там?
Войникът погледна момчетата и лицето му пребледня от погнуса.
— Това е Кити Таун. Никога не ходи там. — Той помълча и погледна печално Хенри Мъглата. — Поне по свой избор.
— Защо го наричат Кити Таун?
— Защото го управлява Кити Заека. И за да не питаш повече, ще ти кажа, че не е нито жена, нито заек. Не припарвай натам.