Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Таня ме погледна мрачно и каза:
— Извади късмет.
— Какво? — извиках, опитвайки се да разбера какво искаше да каже Таня.
— Няма защо да се блещиш. Извади късмет. Първо, не те уби, второ, не те осакати, трето, не те даде на момчетата да се позабавляват с теб, само те наби малко, но съвсем по съпружески. И кажи ми сега, че не те обича… Ако не те обичаше, в момента щеше да лежиш в моргата с толкова гнусен вид, че дори не искам да си го представям.
— Опитваш се да ме успокоиш с тези приказки, така ли? — шашардисах се аз.
— Естествено. Не си глупачка и трябва да разбираш. Сега Лома е ядосан и ще побеснее малко, а пък ти трябва да помислиш за бъдещето — как да го обвържеш по-здраво към себе си.
— За какъв дявол ми е той?
— Боя се, че друг няма да има, Ладенце — изчурулика Таня и така страшно заприлича на Лома. — Или ти ще го превърнеш в образцов съпруг, или той ще те изпрати в гробището. От любовта до омразата има само една крачка и в обратната посока — също.
— Нямам никаква нужда от неговата любов…
— А по-добре ли е да ходиш със синини? Хайде да погледнем проблема от друга страна: с него имаме общ бизнес…
— Никаква работа нямаме с него — прекъснах я аз. — Аркаша умря, а с него и общата ни работа…
— Ама че си проклета понякога… Остави ме да се доизкажа… Та тъй, с него имаме обща работа. Ако се държиш умно, парите, които той взе от теб, ще ти се върнат с лихвата, сам ще ти ги донесе в зъби, че и опашка ще върти на това отгоре. Лома е глупак, но има власт и с негова помощ ние ще се развихрим… — Очите на Таня запламтяха, а върху лицето й засия блясъкът на вдъхновението.
— А пък аз се чудех как си могла да му издрънкаш къде съм се скрила — поклатих глава.
Таня остави забележката ми без отговор, почеса се по носа и добави:
— С Лома ще заживеем по-добре, отколкото с Аркаша.
Погледнах я и простенах:
— Таня, той ще ме убие…
— Едва ли, щом досега не те е убил. А пък ти не се прави на интересна и го приласкай върху прекрасните си гърди. Ще побеснее още малко и ще ти прости. А ти ще го въртиш на пръста си по-лесно, отколкото Аркаша, царство му небесно (на това място Таня направи кръст в празното пространство). Котките и жените са сами по себе си, а мъжете и кучетата се нагаждат към тях — издекламира най-неочаквано тя.
— Това сама ли го измисли? — сепнах се аз.
— Не, нямам такива способности. Почерпих го от една умна книга, няма-няма и току прочетеш нещо смислено.
— Тази мъдрост от мъжки произход ли е?
— Разбира се, жените са скромни хора.
— Интересна мисъл — вглъбих се аз. А Таня ме гледаше хитро. — И какво трябва да направя с този глупак?
— Кажи му, че страшно го обичаш.
— Да не си откачила?
— Че какво толкова? Нали ти самата твърдиш, че е глупак. Ще ти повярва, ако му го кажеш от сърце.
— А как да го направя, просто ей така да се хвърля на врата му и да му обявя: „Ломе, обичам те“?
— Просто ей така май няма да стане. Все пак момчето си има име, казва се Гена. Разбира се, по-добре ще е да му кажеш Геночка.
— А още по-добре ще е той да стане новопредставения пред свети Петър Генадий — казах язвително аз.
— Не, не е по-добре — отвърна ми търпеливо Таня. — Защото съществува и Святов. Той не те харесва и при първа възможност ще те направи на кайма. Тъй че мисли… Ако ти трябва хубав живот, създай го със собствените си ръце.
В този миг вратата се отвори и на прага се появи Лома в почти трезво състояние. Той не изпъди Таня, а най-миролюбиво я поздрави. Това още повече ме убеди, че именно тя му беше подшушнала къде се намираме с Дима.
— Защо мориш човека от глад? — подсмихна се Таня, докато наливаше коняк на Лома.
— Няма да пукне — отвърна той, без да поглежда към мен.
— В затвора може да ти дават макарони, но все пак те хранят. От глад я нападат лоши мисли. И реве.
— Знаеш ли как ще ми зареве тя — успокои я Лома.
В този момент погледът му се натъкна на нещата, които ми бе донесла Таня. — Какво е това? — попита мрачно той.
— Събрах волни пожертвования за Лада. Какво да прави жената, гола ли да ходи? — Лома стана, сграбчи всички дрехи и ги метна през балкона. — На някой му провървя — въздъхна Таня. — Хиляда и петстотин долара.
— Психар! — изкрещях аз. Лома ритна стола ми и аз веднага се озовах в ъгъла, като в същото време си разбих устната на ръба на масата.