Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Значи Линго намеква, че има връзка между случаите? — попита Чарли.
— Така е. Но греши. Преди всичко, Ансън Тайлър не е бил обезглавен. И въпреки че раните по трупа от езерото Уайли говорят за сатанистки ритуали, то нищо в мазето на Грийнлийф Авеню не ни навежда на такава мисъл. Домашните животни, статуята на света Барбара, изображението на Елегуа, казаните. Всичко това говори, че тук имаме някаква форма на сантерия.
— Не му обръщай внимание. Линго се готви да се кандидатира за щатския сенат и затова има нужда от публични изяви.
— Кой би гласувал за този глупак?
Чарли реши, че въпросът ми е риторичен, и попита:
— Искаш ли десерт?
— Разбира се.
Изчезна и след малко се появи с две огромни парчета пай.
— Моля те, кажи ми, че не си го правил ти.
— Бананов крем, купих го от деликатесния магазин. Въпреки безбройните ми дарби, за съжаление и моите възможности имат граници — заяви Чарли и седна.
— Слава Богу!
Хапнах малко и отново се върнах към Линго. Този път наистина откачих.
— Истериите на Линго за сатанистите и за убийствата на деца ще накарат хората да се побъркат от страх. Още по-зле. Думите му могат да вдъхновят десните екстремисти да започнат да горят кръстове по дворовете на хората от рода Ешкенази или Атбасканите. Някоя откачалка, която се смята за светец, започва да говори по радиото и в следващия момент хората започват да се събират в местните бакалници и да организират погроми. — Размахах вилицата си, за да прозвуча по-убедително. — Статуи? Мъниста? Кокосови орехи? Ще забравят всичко това. Когато се спомене мазето, в главата им ще се появява само образът на Сатаната.
Чарли протегна ръце с длани, обърнати към мен.
— Остави оръжието и да забравим всичко това.
Оставих вилицата на чинията си. След това промених решението си, вдигнах я и отново се захванах с пая. Знаех, че по-късно ще се мразя заради това.
— Линго наистина те е ядосал — отбеляза Чарли.
— Знае как да го направи. — Едва не се задавих с трохите и банановия крем.
— Изпусна ли парата?
Опитах се да възразя. Замълчах засрамено.
— Извинявай. Прав си — добавих след малко.
И двамата ядяхме мълчаливо. След това той попита:
— Какви са тези Атабаскани?
Погледнах го. Чарли се усмихваше.
— А Ешкенази?
— Знаеш какво имам предвид. Малцинствени групи, за които обществото не знае много.
— Като алеутите ли? — предположи той.
— Да, защо не?
И двамата се засмяхме. Чарли се протегна към мен и спря, като че ли сам се изненада на жеста си. Посочи с пръст, очевидно се беше почувствал неудобно.
— Имаш сметана по горната си устна.
Избърсах се със салфетката.
— И така — казах аз.
— И така — повтори той.
— Беше ми много приятно.
— На мен също. — Не можех да изтълкувам изражението по лицето на Чарли.
За момент настъпи неловко мълчание.
Станах и започнах да събирам чиниите.
— Така няма да се разберем — Чарли бързо се изправи и взе чиниите от ръцете ми. — В моята къща аз определям правилата.
— Звучи диктаторски — отбелязах аз.
— Така е — съгласи се той.
Час по-късно лежах свита в леглото си. Сама. Може би заради инцидента с бикините ми Бърди се държеше на разстояние.
В стаята беше тихо. Лунната светлина се отразяваше в гардероба.
Би трябвало да заспя веднага, наоколо цареше покой, а изминалият ден бе напрегнат и уморителен. Вместо това мислите нахлуваха в главата ми и не ми даваха мира.
Беше ми приятно в компанията на Чарли. Разговорът ни течеше леко и не се чувстваше никакво напрежение, както се опасявах по-рано.
Изведнъж осъзнах нещо. През по-голямата част от времето говорех аз. Това добре ли беше? Чарли Хънт мълчалив и замислен по характер ли беше? От тихите води, дето са най-дълбоки? А плитките води въобще не са тихи, така ли?
Очевидно Чарли разбираше защо толкова се ядосвам на Линго. Въпреки че наистина изпуснах парата, той се отнесе към мен като към малко дете, което е кисело, защото не си е доспало.
Диалогът ни беше единствено в сегашно време. Не споменахме минали бракове, нещастни любовни истории, загинали съпруги. Не си казахме нищо за годините между случката в буика и настоящия момент.