Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Колко неприятно за съседите.
— Получих писмено оплакване от асоциацията на собствениците в квартала.
Вдигнах поглед нагоре.
— Ще ходиш или ще се возиш? — попита Чарли.
Погледнах го учудено.
— Къщата е на четири етажа.
— И вероятно има асансьор? — опитах се да отгатна.
Чарли се усмихна скромно, сякаш искаше да каже „Какво да се прави?“.
— На последния етаж ли отиваме?
— Кухнята е на втория.
— Тогава да се качим пеша.
Чарли ме поведе нагоре и ми обясни разположението на стаите. Кабинет и гараж на първия етаж, трапезария, кухня и хол — на втория, спални — на третия, стая за партита и тераса — на четвъртия.
Мебелите бяха съвременни и скъпи, решени в кафяво-бежова цветова гама. Или както биха се изразили дизайнерите: „в умбра и екрю“.
Но в цялостната обстановка се долавяше и присъствието на домакина. По стените имаше картини — повечето модерни, някои по-традиционни, но очевидно стари. Дървени и метални скулптури. Африкански дърворезби. Маска от, както предположих, Индонезия.
Докато се качвахме, хвърлих поглед на снимките, подредени наоколо. Семейни събирания — лицата на някои от членовете на семейството бяха с цвета на кафе, на други — по-скоро приличаха на маслина.
Снимки на висок черен мъж с фланелката на „Селтикс“. Чарлз Хънт — от времето, когато е играл в НБА.
И още снимки, поставени в рамки. В планината на ски. Пикник на брега на океана. На екскурзия с лодка. На повечето от тези снимки Чарли седеше или стоеше до висока слаба жена с дълга черна коса и кожа с цвят на канела. Това ли беше съпругата, починала на 11 септември? Отговор на въпроса ми даде сватбен портрет, поставен на полицата на камината в хола.
Стана ми тъжно и отклоних поглед. А може би се почувствах неловко? Чарли ме наблюдаваше. Погледът му се премрежи, но не каза нищо.
Цялата кухня беше от неръждаема стомана и истинско дърво. Върху гранитния плот се виждаха резултатите от кулинарните усилия на Чарли.
Посочи небрежно към чиниите.
— Агнешки котлети с розмарин. Мариновани тиквички. И салата „А ла Хънт“.
— Впечатляващо.
Погледнах към масата. Беше сложена за двама.
Чарли забеляза погледа ми.
— За съжаление Кати имаше някаква друга уговорка.
— Аха — сигурно трябваше да си измие косата.
— Вино? Мартини?
Очевидно дъщеря ми не беше споменала нищо за богатото ми минало.
— „Перие“, моля.
— Лимон?
— Чудесно.
Беше отворил вратата на хладилника и вадеше нещо от него. И макар да знаеше, че съм изпила полагащия ми се дял бира още в гимназията, не ме попита какво е отношението ми към алкохола сега. Това ми хареса.
— Да излезем ли на терасата? Изгледът не е никак лош.
Никога не съм обичала есента. Според мен в този сезон има някаква сладка горчивина, сякаш природата за последно си поема въздух, преди да върнем часовниците назад, и животът отстъпва, за да настъпи дългата студена зима.
Забравете за песента на Джони Мърсър „Есенни листа“. Оригиналното заглавие на френски е много по-правилно. „Les teuilles mortes“. Мъртви листа.
Може би професията ми ме караше да мисля така. Всеки ден се срещах със смъртта. Кой знае? Харесвам минзухарите, нарцисите и малките жълти пиленца.
Въпреки това изразът на Чарли — „не е лош“, се оказа абсолютно неправилен. Вечерта блестеше като жива. Такива моменти настъпват, когато летният полен вече го няма, а листопадът все още не е в разгара си. По небето светеха милиони звезди. Осветените небостъргачи караха града да прилича на творение, излязло от света на Уолт Дисни.
Докато Чарли печеше котлетите, си приказвахме, като внимателно подбирахме темите на разговор. Естествено, започнахме с общите спомени.
Купони на открито. Пролетна ваканция на Мъртъл Бийч. Най-много се смяхме, когато си спомнихме какви фигури сме правили и пускали във водата.
Никой от нас не спомена за буика.
След като котлетите и зеленчуците бяха опечени, слязохме в трапезарията. Настанихме се удобно и разговорът ни се насочи към по-сериозни теми.
Чарли ми разказа за тийнейджъра, чиято защита беше поел. Момчето страдаше от слаба форма на умствено изоставане и беше обвинено, че е убило баба си и дядо си.
Аз му разказах за костите, открити в казана, за Ансън Тайлър и за последните публични изяви на Бойс Линго. И защо не? На практика Линго и Сталингз бяха извадили всичко наяве.