Дяволски кости

— Или лелята.

Поклатих глава.

— Уанда е починала преди година и половина. Почти сигурна съм, че пилето е било убито през последните няколко месеца. Ще се обадя на ентомолога и ще разбера дали той е готов да изкаже някакво предварително мнение.

— Ако не е Уанда, то тогава е Куерво. При положение, че Роузбъро не ни приказва врели-некипели.

— Може ли да погледна снимката?

Слайдъл я изрови от папката.

Наистина беше с много лошо качество. Мъжът имаше големи зъби, силно набръчкана кожа и гъста сива коса, сресана назад.

— Ако Куерво е латиноамериканец, тогава наистина може да става дума за сантерия — отбеляза Слайдъл. — Или онова там, другото нещо.

— Пало Майомби.

Надявах се, че не е това. Или поне не във вида, практикуван от Адолфо да Хесус Констанцо.

— А какво ще правиш с Роузбъро?

— Ще го оставя да се поуспокои, след това отново ще си поговоря с него. Страхът действа добре на мозъчните клетки.

— А после?

— Ще го пусна да си ходи и ще се заема с Куерво. Ще започна от мобилния му телефон.

— И имиграционните власти. Куерво може да не е документиран.

Слайдъл ме изгледа странно, като чу термина, който използвах.

— Може би фактът, че е тук нелегално, обяснява желанието на Роузбъро да получава наема в брой.

— Риналди обади ли се?

Слайдъл провери гласовата поща на мобилния си телефон и поклати глава.

— Отивам в лабораторията — заявих аз. — Съобщи ми, ако Риналди е открил нещо. Ако ли не, може би ще се наложи да покажем снимката на момичето по телевизията. Ще ти се обадя, когато с Лараби приключим с аутопсията на трупа от езерото Уайли.

— Добре, имаме план за днес — съгласи се Слайдъл.

Не знаехме, че не бяхме единствените, които имаха план. План, който щеше да влезе в смъртоносен сблъсък с нашия.