Дяволски кости

Слайдъл замълча. Както обикновено ставаше в такива случаи, Роузбъро се почувства длъжен да продължи да говори.

— Вижте какво. Получих писмо от някакъв адвокат, в което ми съобщаваше, че къщата е моя. Подписах документите и пуснах обява. Обади ми се един мъж на име Куерво. Съгласих се да му дам къщата под наем за една година.

— Не го ли проучи?

— Не давам под наем апартамент в „Тръмп Тауър“. Договорихме се за цената. Куерво ми плати в брой.

— Кога стана това?

Роузбъро впери поглед в тавана и започна да чопли една раничка на ръката си.

— През март миналата година.

— Имаш ли копие от договора за наем?

— Така и не написахме договор. Куерво си плащаше всеки месец и не създаваше проблеми. Мина известно време и съвсем забравих за договора. Което, както се оказва, е било много глупаво от моя страна.

— Как ти плащаше Куерво?

— Вече ви казах. В брой.

Слайдъл му направи знак с ръка да продължи да говори.

— Изпращаше ми парите по пощата. Хич не ме интересуваше дали има банкова сметка. Освен това не можех да пътувам до Шарлот всеки месец.

— И данъчните служби изобщо не са влизали в уговорката ви, нали така?

Роузбъро вдигна ръце и ги прокара през косата си.

— Плащам си данъците.

Пърхот като снежинки се посипа от главата му и започна да се натрупва на масата.

— Спри това — нареди му Слайдъл. — Гади ми се, като те гледам.

Роузбъро отпусна ръце в скута си.

— Разкажи ми за Куерво.

— Пичът беше латино. Стори ми се доста приятен човечец.

— Има ли жена? Семейство?

Роузбъро отново сви рамене.

— Не сме близки приятели.

— Легален емигрант ли е?

— Аз да не съм гранична полиция?

Слайдъл извади още една снимка от папката. Доколкото можех да преценя, беше тъмна и неясна.

— Това той ли е?

Роузбъро хвърли един поглед към снимката и кимна.

— Продължавай — Слайдъл отново взе химикалката.

Предположих, че по-скоро се прави, че си води записки.

Роузбъро отново раздвижи рамене. Вероятно го правеше несъзнателно.

— От юни насам спря да плаща, престана и да отговаря на мобилния си телефон. През септември вече се ядосах ужасно и дойдох тук, за да го изхвърля от къщата. — Роузбъро поклати глава, разочарован от бившия си наемател. — Копелето се беше изнесло. Наистина ме прецака.

— Направо ще ме накараш да се разплача, Кени. Да постъпи така с такъв добросъвестен гражданин като теб. Куерво беше ли си изнесъл багажа?

Роузбъро поклати глава.

— Беше оставил много неща. И все боклуци.

— Имаш ли телефонния му номер?

Роузбъро извади мобилния си телефон, включи го и започна да търси номера.

Слайдъл си записа цифрите.

— Продължавай.

— Нямам какво повече да кажа. Наех брокер на недвижими имоти и продадох къщата. Това е цялата история.