Дяволски кости

— Значи според теб няма връзка между хлапето от река Катауба и това, което открихме днес?

— Казвам само, че главата на Ансън Тайлър се е отделила по естествени причини, а не е бил обезглавен. По скелета не се виждаше нито един белег от рязане.

— Ами черепът в казана?

— Там нещата са по-сложни.

— Откри ли някакви белези по него?

— Не.

— А по бедрените кости?

— Не.

— Това за хлапето в Лондон вярно ли е?

— Да.

— Разкажи ми по-подробно.

— През 2001 година от Темза, точно под Тауър Бридж, изваждат трупа на момче на възраст между четири и шест години. Главата и крайниците липсват. Ченгетата го наричат Адам. Аутопсията показва, че съвсем отскоро е попаднал в тази част на света.

— И как стигат до този извод?

— По храната в стомаха му и полените в белите му дробове. Освен това става ясно, че през последните четирийсет и осем часа преди смъртта си е поел отвара от бобеното растение калабар, което расте в тропическа Африка.

— И?

— Отровата от това растение предизвиква парализа, но в същото време жертвата е в пълно съзнание. Използва се често при магьоснически ритуали в Западна Африка.

— Продължавай — гласът на Слайдъл беше твърд като стомана.

— Освен това костите на Адам бяха изследвани, за да се определи географският му произход.

— Как става това?

— Растителните храни носят в себе си белези от почвата, в която са отгледани — опитвах се да му го обясня по възможно най-простия начин. — Пробите, взети от Адам и сравнени с тези от различни места по света, показват, че той е от околностите на град Бенин в Нигерия. Следователите заминаха за Африка, но не откриха почти нищо.

— Някой беше ли арестуван?

— Не. Но имаше заподозрени. Повечето от тях бяха нигерийци, някои обвинени в трафик на хора.

— Но не е имало достатъчно доказателства, за да им се повдигнат обвинения — Слайдъл никога не е бил ревностен защитник на гражданските права на индивида.

Сега очевидно говореше с отвращение.

— Точно така.

Докато два идентични гласа съобщаваха спортните новини в спалнята ми и в другия край на града, в апартамент, който дори не исках да си представя, се чудех как да постъпя. Трябва ли да съобщя на Слайдъл най-тревожните подробности и така да рискувам да го подведа в неправилна посока? Или да си премълча и да рискувам да забавя следствието?

— Трябва да ти кажа още нещо — продължих аз. — Властите в Лондон твърдят, че през последните години около триста чернокожи момчета са отпаднали от системата — не са ходили на училище и нищо не се знае за тях. Само за две от тях има някакви сведения.

— Къде, по дяволите, са семействата им?

— Когато ги разпитват, настойниците и роднините на момчетата твърдят, че са напуснали Обединеното Кралство и са се върнали в Африка.

— Но никой не може да го потвърди.