Дяволски кости

— Радвам се, че успя да дойдеш, Кени.

— Движението беше много натоварено.

— Трябваше да тръгнеш по-рано — Слайдъл изгледа Роузбъро така, сякаш беше калта под ноктите му.

— Изобщо нямаше нужда да идвам. — Тонът на Роузбъро издаваше нещо средно между раздразнение и досада.

— Ето тук си съвсем прав! — Слайдъл шумно остави една папка на масата и седна срещу младия мъж. — Но ти, като истински примерен гражданин, нямаш нищо против това малко неудобство, нали?

Роузбъро раздвижи слабите си рамене.

Заех мястото си до Слайдъл.

Роузбъро обърна поглед към мен:

— Тази мацка коя е?

— Доктор Бренан ми помогна да разчистя мазето ти, Кени. Имаш ли нещо да кажеш по въпроса?

— Колко ви дължа? — ухили се той самодоволно.

— Мислиш, че е смешно, така ли?

Раменете отново се раздвижиха.

Слайдъл се обърна към мен:

— Ти чу ли нещо смешно?

— Все още не — отвърнах аз.

— И аз не чух нищо смешно — Слайдъл отново насочи вниманието си към Роузбъро. — Знаеш ли, че имаш сериозен проблем, Кени?

— Всеки си има проблеми. — Отговорът прозвуча съвсем равнодушно.

— Не всеки има къща на Грийнлийф Авеню.

— Казах ви вече. Не съм стъпвал в тази къща от деветгодишен. Останах безкрайно изненадан, когато разбрах, че старата дама ми я е оставила.

— Любимият племенник на леля.

— Единственият племенник на леля. — Гласът му все още звучеше равнодушно.

— Тя няма ли свои деца?

— Един син. Арчи.

— И къде е Арчи напоследък? — През цялото време на разпита в гласа на Слайдъл се долавяше подигравка.

— В гробището.

— Това е изненадващо. Аз те питам къде е Арчи, а ти ми отговаряш „в гробището“. Дойде ти ей така, без да се замисляш.

— Слайдъл отново се обърна към мен. — Не е ли страхотен? Как само отговаря с по една дума.

— Страхотен е — съгласих се аз.

— Арчи умря в катастрофа, когато беше на шестнайсет години.

— Моите съболезнования за загубата. А сега нека си поговорим за мазето.

— Доколкото си спомням, там имаше паяци, плъхове, стари ръждясали инструменти и огромно количество плесен. — Изведнъж Роузбъро щракна с пръсти, сякаш се беше сетил нещо.

— Точно така. Обвинявате ме, че не съм създал добри условия на живот на домашните ми любимци. Изложил съм животните на опасност, нали така?

— Наистина си нетърпим, Кени. Обзалагам се, че мечтата ти е да участваш в някое комедийно шоу. — Следващият въпрос на Слайдъл отново беше насочен към мен: — Ти какво мислиш? Някоя вечер, докато прехвърляш каналите, дали няма да попаднеш на Кени с микрофон в ръка?

— Зайнфелд също е започнал като комедиант.

— Има само един проблем. — Слайдъл впи поглед в Роузбъро и стана ясно, че въобще не се шегува. — Никъде няма да отидеш и нищо няма да станеш, докато не положиш малко повече усилия тук, разбра ли ме, тъпако?