Дяволски кости

Предаването свърши и на екрана отново се появи говорителят. Той заговори за Антон Ла Вей, основател и върховен жрец в Църквата на Сатаната до смъртта си през 1997 година, автор на Сатанинската Библия. Зад него се появи списък с уеб сайтове:

„Деца и тийнейджъри за Сатаната“;

„Синагога на Сатаната“;

„Църква на Сатаната“;

„Супер бърз път до ада“;

„Сатанинска мрежа“;

„Писма до дявола“.

Бърди побутна крака ми.

Пуснах бикините, които все още стисках, вдигнах котката и я притиснах до гърдите си. Обзе ме някакво лошо предчувствие.

Програмата завърши с кадри от документалния филм, направен за Ла Вей през 1997 година — „Говорим с дявола“.

В този момент стационарният ми телефон иззвъня.

— Ти ли си говорила с Линго?

— Разбира се, че не съм — бях не по-малко гневна от Слайдъл.

— Онзи стар надут гущер току-що даде пресконференция.

— Хванах по-голямата част.

— Обвини ченгетата, че прикриват какво става. И нареди на средностатистическия гражданин да се подготви за линч в името на Господ. Това само ще разбута гнездото с осите.

До голяма степен бях съгласна със Слайдъл, въпреки че той малко преувеличаваше.

— Как се е сдобило с тази информация това копеле?

— Днес, точно когато си тръгвах, видях Алисън Сталингз да пристига на местопроизшествието.

— Мадамата, която се навърташе наоколо на Грийнлийф Авеню?

Никой, освен Слайдъл, не би употребил думата „мадама“. Погледнато обаче от друга страна, явно знаеше още една френска дума освен екс-кю-зе-мо-а.

— Точно така.

— Обадих се. Сталингз не работи за „Обзървър“.

— Тогава защо се появява всеки път, когато работя на терен?

— Ще се постарая да разбера причината.

За момента и двамата замълчахме. В слушалката чувах телевизора на Слайдъл, включен на същата програма като моя.

— Мислиш ли, че Сталингз информира Линго?

— Възможно е.

— И каква полза има тя от това?

— Той е знаменитост. Може би и тя иска да е като него. Или пък е фотограф на свободна практика и продава снимките си на всеки, който е готов да ги купи. Може би смята, че Линго ще раздуха историята и ще я превърне в нещо голямо, а покрай това и тя ще се сдобие със слава и пари.

Оставих Слайдъл да продължи с разсъжденията си по въпроса.

— А откъде получава информацията си Сталингз?

— Може би има скенер и с него подслушва полицейските честоти.

— Как може човек като нея да се сдобие с полицейски скенер? — Слайдъл произнесе думата „полицейски“ с много дълго „ей“ и огромно презрение.

— От магазините на Рейдио Шак.