Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
Лейди Астуел продължи да го гледа втренчено.
— Вие сте много умен, нали? — промърмори колебливо. — Всички така казват.
Еркюл Поаро се засмя.
— Може би скоро вие ще ме удостоите с този комплимент, мадам. Но нека се върнем към мотива. Разкажете ми сега за обитателите на къщата, за хората, които са били тук в деня на трагедията.
— Чарлс.
— Разбрах, че той е племенник на съпруга ви, а не ваш.
— Да, Чарлс е единственият син на сестрата на Рубън. Тя се омъжи за сравнително богат човек, но се разори — нали знаете в града стават такива неща — той не го преживя, тя също. Чарлс дойде да живее при нас. Тогава беше на двайсет и три и щеше да стане адвокат. Но когато се случи нещастието, Рубън го взе при себе си в кантората.
— Господин Чарлс усърден ли е?
— Харесвам, когато един мъж схваща бързо — кимна одобрително лейди Астуел. — Не, в това беше проблемът. Чарлс не бе усърден. Постоянно се караше с чичо си за това и онова. Не че бедният Рубън беше с лесен характер. Нееднократно съм му казвала, че е забравил какво е да си млад. На младини, мосю Поаро, той беше съвсем различен. — Тя въздъхна тежко, очевидно обзета от спомени.
— Промените са неизбежни, мадам — отбеляза дълбокомислено Поаро. — Такъв е животът.
— И все пак той никога не е бил груб с мен. Искам да кажа, че ако му се случваше, след това много съжаляваше. Бедният Рубън.
— Значи е бил с труден характер, а?
— Можех да се справя с него — заяви лейди Астуел с тон на звероукротителка. — Но понякога се получаваше неприятно, когато губеше самообладание с прислугата. Има начин човек да се справи с тях, но Рубън не умееше.
— Какво е завещанието на сър Рубън?
— Половината на мен, половината на Чарлс — отвърна веднага дамата. — Адвокатите не го казват толкова простичко, но всъщност се свежда до това.
Детективът кимна и продължи:
— Разбирам. А сега, лейди Астуел, моля, опишете ми хората, които живеят в дома ви. Освен вас и племенникът на сър Рубън, господин Чарлс Левърсън, тук са също секретарят, господин Оуен Трефусис и госпожица Лили Маргрейв. Разкажете ми за младата дама.
— Искате да научите нещо за Лили?
— Да. Тя отдавна ли работи при вас?
— Около година. Знаете ли, имала съм много секретарки, които са изпълнявали ролята и на компаньонки. Но по един или друг начин всички те ми лазеха по нервите. Лили е различна. Тя е тактична, разумна, а и изглежда много добре. Приятно ми е около мен да има момиче с красиво лице, мосю Поаро. Аз съм странен човек. От пръв поглед харесвам някого или го намразвам. Щом я видях, си казах: „Става!“
— Приятели ли ви я препоръчаха, лейди Астуел?
— Мисля, че отговори на обявата ми. Да, така беше.
— Познавате ли някого от семейството й? Знаете ли откъде е?
— Мисля, че родителите й са в Индия. Почти нищо не зная за тях, но веднага се вижда, че Лили е дама, нали, мосю Поаро?
— О, да, да.
— Аз самата не съм дама — продължи лейди Астуел. — Зная си го, пък и слугите също, но не съм злонамерена. Мога да различа доброто, когато го видя. Никой не е бил по-добър с мен от Лили. Гледам на нея като на своя дъщеря, мосю Поаро. Наистина.
Той протегна ръка и размести един-два предмета, стоящи на масата до него.
— Сър Рубън споделяше ли това ваше чувство? — попита.
Погледът му обхождаше предметите в стаята, но несъмнено забеляза паузата, която направи дамата, преди да отговори:
— При мъжете е различно. Разбира се, те… те се разбираха чудесно.
— Благодаря ви, мадам — поклони се Поаро и се усмихна под мустак. — Това ли бяха хората в къщата през онази вечер? Ако изключим прислугата.
— О, тук беше и Виктор.
— Виктор?
— Да. Братът на съпруга ми. Той бе и негов партньор.
— С вас ли живее?
— Не. Току-що бе пристигнал. Последните няколко години прекара в Западна Африка.
— Западна Африка — повтори след нея Поаро. Вече бе разбрал, че лейди Астуел може да се разприказва, ако й бъде дадена възможност.
— Казват, че била прекрасна страна, но ми се струва, че е от онези места, които имат много лошо влияние върху мъжете. Започват да пият твърде много и стават невъздържани. Никой от семейство Астуел няма добър характер, а откакто се върна от Африка, Виктор се държи отвратително. На два пъти много ме уплаши.
— Чудя се дали е уплашил госпожица Маргрейв? — промърмори Поаро.