Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Кои сте вие? — отново запита мъжът.
— Аз съм Рупърт — отговори Ру, — а името на едрия ми приятел е…
— Карл — прекъсна го Ерик. Не искаше да се знае кой е. Ру му смигна, като че ли сам бе мислил по този въпрос.
— Рупърт? Карл? Звучат ми като адвариански имена.
— Ние сме от Даркмоор — каза Ру. — В Даркмоор има много адварианска стока. Рупърт и Карл са доста обикновени имена.
— Аз съм адварианец — каза човекът и остави арбалета си. — Хелмут Гриндъл, търговец.
— На запад ли отиваш? — попита Ерик — Като гледам как си спрял фургона…
— Не — отсече Хелмут. — Конете ми са научени да ходят заднишком и да бутат впряга.
— Виж — Ерик почервеня, — и ние отиваме в Крондор, ако нямаш нищо против компания.
— Имам — отсече пак търговецът. — Справях се добре, докато онези двама разбойници не се опитаха да откраднат стоката ми, и тъкмо се готвех да убия и втория, когато вие свършихте това вместо мен.
— Сигурно — каза Ерик. — Виж, ние също отиваме в Крондор и ще е изгодно за всички, ако пътуваме заедно.
— Нямам нужда от пазачи и няма да плащам за наемници.
— А, почакай — добави Ерик, — не исках да кажа, че ще трябва да ни плащаш…
— Ще пазим заедно с теб — изтърси Ру — само за едната храна. Освен това мога да карам фургона.
— Каруцар ли си?
— Мога да управлявам до шест коня без проблем — излъга Ру. — Баща ми ме научи да водя четворка още като бях съвсем малък.
— Хм. — Хелмут се замисли. — Ще ви храня, но вие ще бъдете нощно време на пост, а аз ще спя с арбалета.
— Няма нужда да се опасяваш, майстор-търговецо — засмя се Ерик. — Ние може да сме убийци, но не сме крадци. — Мъжът не разбра горчивата му ирония и им махна да се приближат.
— По-хубаво да използуваме светлото още един час, така че стига сме бъбрили. Хайде да потегляме.
— Тръгвайте, аз ще ви догоня — каза Ру. — Вторият също имаше меч.
— Виж дали има и злато — извика Хелмут след него и като се извърна, каза на Ерик: — Сигурно ще излъже и двама ни, ако намери нещо. И аз така бих направил.
И без да дочака отговор, скочи на капрата и дръпна юздите. Преуморените и недохранени животни се напънаха и фургонът се заклатушка напред.
5.
Крондор
Фургонът спря.
— Крондор — каза Хелмут Гриндъл и посочи.
Ерик, който бе седнал отзад, се надигна и надникна над раменете на Гриндъл и Ру, които караха колата. Ерик бе впечатлен като разбра, че поне веднъж приятелят му е казал истината. Беше управлявал конете като истински кочияш; очевидно бащата на Ру беше добър и в нещо друго освен в пиенето и побоищата.
Бяха свърнали на юг, след като Хелмут беше заобиколил последната станция за пътна такса, и бяха излезли на Кралския път близо до един град, наречен Хейвърфорд. На два пъти патрули и въоръжени войници минаваха покрай тях, но никой не спря, за да погледне Ру и Ерик.
Ру плесна с юздите и фургонът се заспуска към града. Срещу тях се зададе конен патрул. Ерик остана зад капрата, като се опитваше да се държи спокойно и доколкото е възможно да прилича на пътна охрана. Ру дръпна юздите малко нервно и левият кон изцвили — не беше сигурен дали искат от него да смени хода си, или посоката. Ру обаче също се насили да бъде спокоен и небрежно загледа приближаващите се войници, първият спря до тях и каза:
— Ще трябва да чакате дълго. — Очевидно бе старшият на групата.
— Какво се е случило?
— Кралят влезе в града и южната порта е затворена по заповед на двореца, докато той не си замине. Сега всички ще трябва да използуват северните врати. — Той махна с ръка в неопределена посока. — А стражата на портите трябва щателно да претърсва фургоните.
И патрулът отмина.
Гриндъл изруга.
Ру и Ерик се спогледаха. Ру поклати глава, за да подскаже, че Ерик не бива да говори нищо за претърсването. После с възхищение възкликна:
— На това му се казва град.
— Така си е — съгласи се търговецът.
Крондор се простираше в началото на голям залив, зад който до хоризонта се виждаше блестящата синевина на Горчивото море. Старият град бе обграден от стена, но разширяващите се предградия се бяха прострели извън стените — с годините градът се бе разраснал и сега бе много по-голям от вътрешната стара част. Зад стените изпъкваше палатът на принца на Крондор, изграден на едно възвишение срещу южната част на залива. Кораби, изглеждащи като бели късчета хартия, стояха на котва или плуваха към открито море.
— Майстор Гриндъл — каза Ру, — как най-удобно се стига от града до корабите?
Ерик потисна една прозявка, докато търговецът подхвана дълго обяснение. От деня, в който се бяха присъединили към търговеца, Ру постоянно го подпитваше за идеи как да се спечелят пари. Отначало мъжът не беше склонен да обяснява, като че ли Ру можеше да открадне някаква мисъл от него и той да остане по-беден. Ру направи няколко предположения, а старият търговец му обясни, че бил идиот и че ако намислел да ги осъществи, щял да се разори преди да е навършил и двайсет години. Когато младежът питаше защо мисли така, търговецът излагаше солидни аргументи. С умно задавани въпроси Ру бе превърнал разговорите им в непрекъсваща лекция за това как се прави търговия.