Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Последният опит, който предприе, вече напълно отчаян, беше постенето. Нали пророците и отшелниците постеха и бяха удостоявани с честта да достигнат Бога. Може би и той щеше да успее. Но първо трябваше да си осигури разрешението на Хенри.
— Чичо — каза една сутрин Блейс на влизане в обора, където Хенри промиваше раната на десния крак на един козел, — знаете, че аз никога не говоря за това, но мисля, че сте забелязали безуспешните ми опити да се приобщя към Бога. Помислих си, че може би трябва да се тръгне по друг път — по този, по който са вървели светците. Ако вие, чичо, не възразявате, бих искал да опитам да постя.
Хенри беше приклекнал на пръсти на пода на обора пред тас с вода, в която беше разтворен домашно приготвен сапун. Като си изми набързо ръцете и ги изтри с чисто парцалче, чичото погледна Блейс. Непоколебимото му изражение този път издаваше явен интерес.
— Бог знае, че никога не бих попречил на някого да го намери! — Хенри стана и продължи. — Но ти все пак растеш, Блейс, и трябва да се храниш редовно.
Той замълча. Блейс го гледаше и се дивеше. Хенри изглеждаше смутен и объркан.
— Мисля си — след секунда произнесе Хенри, — че първо трябва да се посъветваме с доктор Родерик. Ако той каже, че може да постиш, и аз ще се съглася.
— Аз ще си върша работата — уточни Блейс, — но просто няма да ям.
— Това също искам да го обсъдя с Родерик — каза Хенри. — Оттук до неговата къща има два часа път пешком, и още един час на връщане. Защо да не тръгнеш веднага след като почистиш? Ще успееш да се върнеш за обяд.
И така Блейс тръгна по калния и дълъг път към дома на доктора, където последния живееше и приемаше болните си.
Краткото и много горещо лято на Асоциация беше в разгара си. Дрехите на Блейс — наследство от Джошуа, много лека риза и панталони, а също и широкопола сламена шапка, напълно го скриваха от палещите лъчи на Епсилон Еридани, под които не трябваше да се излага и един дюйм открита кожа. Именно поради тази причина всяка работа под открито небе във фермата през лятото замираше, и изобщо хората гледаха по-рядко да си показват носа навън.
На Блейс му провървя. Докторът си беше в къщи. Въпреки че в такова време визитите бяха най-малко желаното занимание, все пак на Родерик му се налагаше да посещава болните си. Блейс знаеше, че шестдесетгодишният тъмнокож и масивен лекар можеше да бъде изключително мил и внимателен към пациентите си, но годините го бяха направили раздразнителен и той често избухваше, особено ако му противоречаха.
Взимайки всичко това предвид през дългото време, прекарано по пътя, Блейс щателно обмисли как най-добре да изложи пред доктора идеята за постенето.
Родерик го прие и настани в едно дървено кресло в градината, където беше оформено нещо като летен приемен кабинет.
Блейс започна с описание на дългата си одисея в търсенето на Бога. Той преразказа всичко преживяно в течение на няколкото години, за да може доктора да разбере, че това не е случайна приумица, а поредица от безуспешни опити да се реши един очевидно нерешим проблем. Накрая стигна до това, което беше измислил.
— Трябва поне да опитам да постя. Чувал съм, че много хора са се удостоявали с честта да видят Бога, отказвайки се от храна за известно време. Казах на Хенри, че това няма да се отрази на задълженията ми…
— Абсолютно невъзможно! — възкликна Родерик. — Освен това, млади ми момко, ако желаете да се подложите на подобно нещо, то трябва да се откажете от обичайната си среда и да останете насаме със себе си и вашия проблем.
— Това е напълно възможно — каза Блейс. — Във фермата, до задния двор има един залесен участък, през който тече ручейче. Дори и сега, когато е горещо, водата е много приятна. Мога да си построя там нещо като колиба и да се уединя.
— Не бързайте толкова — сепна го Родерик. — Все още не съм ви разрешил да постите. Това зависи и от физическото ви състояние. Доколкото си спомням, вие имате някаква необичайна болест, и за да се излекувате, се наложи брат ви да ви носи специално лекарство.
— Но това никога не се случва по това време на годината — веднага се окопити Блейс.