Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Това е добре — кимна Родерик, — съблечете се тогава, за да мога да ви прегледам основно. На колко години сте?
— След три месеца ще стана на седемнадесет — отвърна, събличайки се, Блейс.
— А вече сте като небостъргач — промърмори Родерик, и започна да преслушва Блейс.
После го накара да легне, опипа му корема и зададе най-различни въпроси от типа кога и как се храни. В края на прегледа му взе кръв от вената и я сложи в едно малко устройство върху масата, което след няколко секунди започна да печата цифри в колонка върху хартиената лента. Когато спря, Родерик откъсна парчето лента и започна да го проучва.
— Безусловно си здрав — промърмори той, — типичен представител на семейството на Хенри. Тежка работа, елементарна, но напълно достатъчна храна и чист въздух.
Родерик седна на едно от креслата и покани Блейс да седне на другото.
— Кажете ми — започна той, — добре ли спите?
— О, съвсем добре — отговори Блейс.
— Какво значи съвсем добре?
— Е, от време на време се будя нощем — обясни Блейс, — но после заспивам отново. Откакто се помня, все си е така.
— А не мислите ли, че е така откакто започнахте с опитите си да намерите Бога?
— Може би… и така може да се каже — с известно опасение произнесе Блейс. — Но знаете ли, аз именно така се справям с проблемите си — обмислям ги и ги решавам по нощите.
— Ясно — кимна Родерик. — Сигурно по същия начин вие мислите и за своите усилия да видите Бога, когато се събудите посред нощ?
— Да търсиш пътя към Бога става все по-трудно и по-трудно — каза Блейс, — и е естествено, това все повече да обсебва мислите ми. Може би и затова се будя толкова често нощем.
— Ясно — изрече Родерик. — Имате ли алергия към нещо? Имате тъмни сенки под очите!
— О, не! Генетически съм съвсем нормален, майка ми ме провери.
— Ясно — повтори Родерик. — И така, както вече казах, вие сте здрав с изключени само на едно, ако вие нямате алергия, както твърдите, тогава остава да мисля, че редовно не си доспивате.
— Не, не! — възкликна Блейс. — Аз изобщо не съм се променил, откакто се помня.
Родерик го изгледа мрачно.
— Мисля, че имате депресия — каза той.
— Уверявам ви, че нямам никаква депресия! — бързо изрече Блейс. — Просто искам да намеря Бога — това е съкровеното ми желание. Искам това повече от всичко друго.
— Сигурен ли сте?
— Да, съвсем съм сигурен!
Настъпи продължителна пауза, през която те се гледаха един друг.
— Добре де, самият аз съм вярващ — каза най-накрая Родерик, — и редовно ходя на църква. Съвестта ми не ми дава право да ви спра да намерите Бога. Но работата е там, че вие все още растете и ви трябва хубава храна и достатъчно сън. Човек в депресия не трябва да прибягва към постенето по вашия начин.
— Аз много мислих върху това — каза Блейс. — Действително аз се опитвах да намеря Бога още от самото си пристигане тук и през цялото това време не постигнах и най-малкия напредък. Това е последният ми опит и аз трябва да го осъществя на всяка цена!
— Добре тогава. — Родерик се надигна от креслото. — Обличайте се, аз ей сега ще се върна.
Когато Блейс се облече, Родерик излезе от къщата, държейки в ръце бутилка, в която имаше около четвърт литър някаква тъмнокафява течност.
— На вкус не е много приятно — забеляза той, — но това е абсолютно необходимо на организма ви, след като ще го лишавате от храна. Тази течност съдържа витамини и други важни минерали и микроелементи, които са ви нужни, плюс още няколко неща, необходими на хората от тази планета и в частност, на подрастващите. Трябва да пиете по две чаени лъжици на ден. И освен това, все пак нещо трябва да ядете, например, може да пиете два пъти дневно по една чаша бульон. И искам също Хенри поне веднъж дневно обезателно да ви посещава. Съгласен ли сте с изискванията ми?
— Да — отговори Блейс.
Родерик му подаде бутилката. Блейс я отвори и подуши. При всички случаи, миризмата не беше по-приятна от вкуса, както му бе обещал доктора.
— Кажете на Хенри, че той може да ми плати за вашия преглед следващия път, когато заколи коза. Аз не бих ви взел пари въобще, но трябва да платя за това в бутилката, която държите. А аптеката в Екюмени го продава само срещу пари. — Родерик махна с ръка на Блейс, което означаваше, че визитата е приключила.
— Благодаря ви — отвърна Блейс. — Благодаря на Бога, че бяхте толкова добър към мен.
— Може Той да реши, че наистина съм бил „добър“ с теб, но Той може… — и Родерик му обърна гръб. — По-добре побързайте, ако искате довечера да си бъдете в къщи.