Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
VIII, докато траели строителните работи, започнали през 1295 г.?
Имайки предвид важното положение на тамплиерите и сигурните им банкови хранилища, през 1295
г. папа Бонифаций VIII предал мощите на ордена за отговорно пазене. Другата причина, която го
подтикнала да го направи, било възмущението му от случилото се по време на измамата от Везле. Заедно с
крал Луи VII, както и мнозина други, св. Бернар от Клерво се бил подвел по лъжливия слух, така че било
напълно справедливо като компенсация тамплиерите да бъдат почетени с отговорността за тези мощи.
Това, разбира се, вбесило крал Филип IV, чиято молба била отхвърлена. До този момент той вече
дължал цяло състояние на ордена и тъй като на практика бил фалирал, се отнасял към тях с особен трепет.
Освен това се боял от политическата и езотерическата им сила, за която знаел, че далеч надхвърля неговата.
Филип бил убеден, че те са донесли от Иерусалим Свещения кивот, а сега имали и мощите на Магдалина –
включително и най-ценното, златния бюст с черепа и от Сен Максимен ла Сент Бом. Впоследствие той
подел кампания срещу тамплиерите и папа Бонифаций.
Както е описано в “Изгубените тайни на свещения кивот”, след експедицията си в Иерусалим
тамплиерите явно са проявявали голям интерес към производството на алхимично злато. Очевидно
антигравитационните свойства на този екзотичен материал били извънредно ценни за строежа на великите
готически катедрали Нотр Дам във Франция и Филип изпитвал страхопочитание към научните им
познания. Ставало дума за едноатомно съединение във вид на прах – наричано от Никола Фламел и други
химици “философски камък” – което несъмнено е било използвано в изработването на прелестните
готически витражи. Проектирани са от персийски учени от школата на Омар Хаям, който обяснявал, че
методът им за производство на стъкло включвал Spiritus Mundi – космическото дихание на Вселената. По
повод на цистерцианско-тамплиерското стъкло през ХVI век херметикът Туранго пише:
Нашият камък има две много странни свойства. Първото е свързано със стъклото, на
което придава всякакви цветове, както е в прозорците на Сент Шапел в Париж и вашите
църкви Сен Гатиен и Сен Мартен в града Тур.
Не е без значение, че по онова време тамплиерското братство наричало този клон от дейността си
“Ормус”. В наши дни (от преоткриването на тази окултна наука само преди няколко десетилетия) физиците
наричат мистериозното вещество ОРМЕ – орбитално реаранжирани моноатомни елементи.
За да произвеждат екзотичния материал Ормус, тамплиерите се нуждаели от голямо количество
леснодостъпно наносно злато и го намерили в Безу, в района на Лангедок. Земята около Безу била богата на
злато от стари мини, което било близо до повърхността – точно каквото им трябвало за процеса на
трансмутация. За да улеснят достъпа си до тези земи, те приели собственика им Бертран дьо Бланшфор в
ордена и по-късно, през 1153 г., го издигнали за Велик магистър.
ИНКВИЗИЦИЯТА
В началото на ХIII в. цистерцианският съветник и чиновник Вилар Деонкор от Пикардия бил тясно
свързан с херметическите дейности на тамплиерите. Той бил математик, архитект и алхимик и неговият
Album de croquis скицник) – пергаментови листи в торба от свинска кожа – през 1795 г. бил предаден на
Националната библиотека от парижкия манастир Сен Жермен, където бил съхраняван от средновековието.
Този ценен артефакт съдържа много от архитектурните скици на по-финните детайли от готическите
катедрали, включително план на известния лабиринт в Шартр. Той бил заимстван от един гръцки
алхимически ръкопис от II в. и бил посветен на светицата-покровителка на Франция, Нотр Дам дьо Ла
Люмиер (Девата на светлината). Счита се за един от най-ценните документи в областта на сакралната
архитектура.
Католическите духовници от ХVII в. толкова се страхували от тамплиерските лабиринти, че
унищожили много от тях – в Оксер през 1690 г., Санс през 1768 г., Реймс през 1778 г. и Арас през 1795 г.
Но Жан-Батист Суше, каноник от Шартр, който починал през 1654 г., така и не се осмелил да извърши това
светотатство. Така че и до днес там се намира най-големият, най-добре запазеният и както твърди
традицията – най-вълшебният от всички средновековни лабиринти.
Известният като “Готическият Леонардо” Деонкор наричал поставеният в златен обков череп на