Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Иисус се обръща към нея с думите “ти, най-чистата светлина”.
Всъщност Петър е подразнен, че Мария е обсебила разговора, и се обръща към Иисус с думите:
“Господи, не издържаме тази жена да взима нашия ред и да не ни дава думата, понеже тя говори много
пъти”. Иисус го смъмря за това, но в една по-сетнешна реплика Мария признава: “Боя се от Петър, защото
той ме заплашва и мрази рода ни”.
Поредицата от диалози се отнася само до “думите, изречени от Pistis Sophia и Иисус пита всеки от
тях как тълкува тайнствената мъдрост. Един по един те отговарят, но след първия отговор на Мария
Магдалина той и казва: “Ти си тази, чието сърце се стреми към Царството небесно повече, отколкото
всичките твои братя”. Така Мария се оказва най-близко до съвършената мъдрост; оттук нататък преданието
неотменно я свързва с нея.
ВСЕЛЕНСКОТО ДИХАНИЕ
Независимо от Църквата и създадените от нея монархии (короновани на основание на
“Константиновия дар”) най-мощното и престижно братство през средните векове е Орденът на бедните
рицари на Христа и Соломоновият храм. Създаден по време на Първия кръстоносен поход от френски и
фламандски рицари, той представлява общност на посветените на Христос монаси-воини, за разлика от
съсредоточения върху Светото кръщение Орден на рицарите хоспиталиери на св. Иоан от Иерусалим. В
съкратена форма двата ордена най-често били наричани тамплиери и хоспиталиери. Предвождани от Хуго
дьо Пейен (братовчед на графа на Шампания), през 1127 г. тамплиерите открили сред руините на
иерусалимския храм огромен брой ръкописи и скъпоценни предмети. При завръщането си във Франция
бъдещият светец-покровител на ордена св. Бернар от Клерво е записал следното:
Делото се извърши с наша помощ и рицарите бяха изпратени на път през Франция и
Бургундия под егидата на графа на Шампания, като се взеха всички мерки да се
предотврати намесата на която и да била светска или духовна власт.
Впоследствие на историческия събор в Троа от януари 1129 г. Хуго дьо Пейен бил официално
определен за Велик магистър, а св. Бернар изготвил устава и правилника на ордена. В тях той посочил
изричното изискване за “подчинение на Витания, крепостта на Мария и Марта”. Картината “Св. Мария
Магдалина със св. Доминик и св. Бернар” от испанския художник от ХVI в. Николас Борас символично
изобразява посрещането на Мария в Прованс.
Някои от иерусалимските съкровища били заровени преди нашествието на Навуходоносор от
Вавилон през 586 г. пр. Хр., други – по време на иудейското въстание през I век. С това възкресено
съкровище като основа тамплиерите се превърнали в най-успяващата финансова общност в света, позната
дотогава. Действително за кратко време те станали съветници и банкери на монархиите в цяла Европа и
Левант.
През 60-те години на ХIХ век британският изследовател сър Чарлз Уорън предприел мащабни
разкопки в подножието на хълма на Иерусалимския храм. Документацията по този проект, която се
съхранява от Палестинския фонд за изследвания, е действително впечатляваща. Екипът изкопал няколко
вертикални шахти до най-долния пласт и след това направил между тях свързващи странични тунели, за да
разкрие долната част на стените и основите на храма. След това продължили още по-надълбоко и стигнали
до варовикова скала, където открили удивителен подземен лабиринт от лъкатушешти коридори и галерии.
От тях тръгвали разклонения, стигащи до просторни зали, и низ от хитроумно замислени ниши и водни
резервоари.
В хода на работата били открити квадратните основи на първоначалния Соломонов храм. Долната
част на стените все още била непокътната и зидарията се различавала доста от тази на втория храм и по-
късните хасмонейски и иродиански пристроявания.
Скоро след това, през 1894 г. британски военни инженери съставили подробна карта на подземния
комплекс и това начинание било увенчано с особено интересни находки в тунелите – един тамплиерски
кръст, строшен тамплиерски меч и други предмети от ХII век.
За документи, отнасящи се до мощите на Мария Магдалина, се споменава в края на ХV век, когато
базиликата в Сен Максимен ла Сент Бом е трябвало да бъде осветена и когато мощите били поставени там,
където стоят и до ден днешен. Но къде са били междувременно и на кого ги е поверил папа Бонифаций