Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Мария Магдалина Caput Mortuum – не защото била “мъртвешка глава”, а заради алхимическата техника,
използвана за нейната консервация. Caput Mortuum е названието на едно вещество с наситенопурпурен
цвят, което се използва в производството на Ормус. По същия начин се нарича и пурпурночервеният
желязно-оксиден пигмент Cold Haematite, който бил използван в началото на Ренесанса и все още може да
се намери като Caput Mortuum от специализираните доставчици на материали за рисуване.
Свързан с тамплиерите бил и именитият теолог, философ-херметик и химик-експериментатор
Алберт Магнус (Алберт Велики, 1206-1280). Алберт представлява и още една връзка с доминиканските
монаси-проповедници. Член на ордена от 1223 г. заедно със св. Тома Аквински, той бил магистър на
Свещения дворец в Рим, преподавал във Валенсиен и в колежа Сен Джеймс в Париж. Алберт писал много
за философския камък Ормус и е поредният, който потвърждава, че на алхимичните търсения е била
предавана голяма значимост във взаимосвързаните братства по онова време.
Някъде към 1296 г. разпръснатата дотогава дейност на тамплиерите от Безу била съсредоточена в
една главна прецептория. Това било основната сграда в близкия Кампан-сюр-Од, където били доведени
рицари от Арагон, за да осигурят денонощна стража. Филип подозирал, че мощите на Магдалина се държат
там, но тъй като орденът притежавал автономност и се подчинявал само на папата, той не можел да
направи нищо, освен да нападне открито Безу. Трябвал му папа, когото да можел да манипулира, за да
получи желаните свободи.
Затова уредил убийството на Бонифаций VIII, чийто наследник Бенедикт ХI впоследствие бил
отровен от адвоката на Филип Уилям дьо Ногаре. През 1305 Бенедикт бил наследен от кандидата на краля
Бертран дьо Гот, архиепископ на Бордо, който надлежно станал папа Климент V. С новия папа, който му
бил лично задължен, Филип имал план да изолира напълно братството в Безу, така че да няма кого да
повикат на помощ.
Филип планирал нападението на 13 октомври 1307 г., като не очаквал, че разузнавателната мрежа
на тамплиерите ще е толкова развита. Слухът за намеренията му стигнал до капелана на Ла Бюзадиер,
който бил надлежно уведомен за предстоящата акция. Той изпратил седмина рицари с поръчението да
предадат новината на ключови места, сред които Париж, Сен Мало и Безу. Това били Гастон дьо ла Пиер
Фьобус, Гидон дьо Монтанор, Жантили дьо Фолиньо, Анри дьо Монфор, Луи дьо Гримоар, Пиер Йорик
дьо Риво и Сезар Менвиел.
По онова време Велик магистър на ордена бил Жак дьо Моле. Голяма част от съкровищата им се
намирали в подземията на парижкото обиталище – сюжет на известната картина с тамплиерите и Свещения
кивот, която сега се намира в двореца Версай.
Жак бързо уредил парижкото съкровище да бъде изнесено с флота галери от Ла Рошел. Повечето от
тези кораби отплавали към Шотландия, други за Португалия. Жак дьо Моле и неколцина от ключовите
фигури в ордена останали във Франция, за да продължат работата си – и преди всичко да разпространят
веста до онези рицари, които можело и да не знаят за намеренията на Филип. Във всички посоки били
изпратени куриери, които в повечето случаи пристигнали твърде късно. Но прекалено късно било и за крал
Филип. Когато хората му нахлули в прецепторията и алхимическите работилници в Безу, мястото било
опразнено. На практика френския крал изобщо нямал правото да бъде там, тъй като по онова време Безу
бил под юрисдикцията на испанския двор в Арагон.
Междувременно Филип съставил списък с обвинения срещу ордена, като първото от тях било
обвинението в ерес. Тамплиерите били преследвани из цяла Франция, хвърляни в затвора, разпитвани,
изтезавани и убивани. Плащало се на свидетели да дават показания срещу тях и се чули някои наистина
странни изявления. Но след като дали показания, било с подкуп или по принуда, много от тези свидетели
изчезнали без следа.
Усилията на Филип да открие черепа на Магдалина прозират в едно от отправените от Филип
обвинения – че рицарите притежавали една глава, която почитали. Уилям дьо Ногаре се разпоредил
арестуваните да бъдат измъчвани, за да се разбере къде я крият, но без успех. Един по един парижките
тамплиери разправяли какви ли не версии, но нито една от тях не била онази, която Филип искал да чуе, а
“свидетелите” и направилите опит да проникнат в ордена нямали и най-малка представа за какво става