Магьосническа кръв

— О, да.

Тя затвори уста и успя да спре похотливия си поглед, преди той да отвори очи и да я погледне.

— Никога не съм предполагал, че ще те е страх да пробваш нови неща. Сигурна ли си, че не искаш една?

Тя прехапа устната си за момент.

— Дай една, но, ако повърна върху обувките ти за петстотин долара, да знаеш, че е било под принуда, така че не ме съди.

Той се засмя тихо, докато й приготвяше една. Този смях беше нещо копринено и опасно и я накара да потрепери. Едва забеляза, когато той й подаде половината черупка и застана до нея.

— Как трябва да го ям?

— Остави го да постои на езика ти за момент, само за момент, след това му позволи да се плъзне надолу по гърлото ти.

Тя го оглежда известно време, а после реши, че да се взира в него е лоша идея. Не беше хубаво.

— В гърлото.

Тя наклони глава назад и го изсърба през устните си.

Изпълни устата й — студено, полято с шампанско и с лек вкус на риба — преди да го остави да се спусне по гърлото й. Също като него, тя откри, че главата й се отпуска назад с "ммммм" от изненадващата кулинарна наслада.

Тя отвори очи, за да открие, че той я проучва внимателно.

— Добре ли е?

Изабел стисна устни и подбра думите си.

— Уникално. Интересно. Сложно. Със сигурност незабравимо.

Очите му се притвориха и той се протегна, за да избърше малко от сока от ъгълчето на устата й.

— Звучи ми като някой, когото познавам.

Още преди да е разбрала, че го прави, тя пое ръката му и облиза пръста му. Очите му моментално потъмняха, зениците се разшириха, а сочните му устни се разтвориха. Те постояха така за момент в полумрака на кухнята, с погледи отправени един към друг.

Пилето на котлона изпука и зацвърча.

Тя премигна, откъсвайки се от интимния момент.

— Вечерята загаря.

Той издаде тих, раздразнен звук и отстъпи назад.

Благодарна за възможността да възвърне дишането си и за измъкването от второто заклинание, под чието въздействие я поставяше тази вечер, тя отпусна брадичка върху дланта си и го наблюдаваше как приготвя две порции. Наля шампанско и на двамата от отворената бутилка и седна да яде до нея.

Коремът й изкъркори, взе вилицата си и пое една хапка. Пикантният и деликатен вкус на пилето погали вкусовите й рецептори.

— Боже, това е добро — каза с пълна уста тя. — Имате страхотен готвач тук.

Той преглътна залъка си и я загледа, докато тя ровеше в храната.

— Сигурен съм, че е вкусно за жена, която преживява на Туинкис и Кола.

— Не преживявам на Туинкис и Кола!

Устните му се извиха.

— Вярно, понякога взимаш плик с Доритос или сандвич с фъстъчено масло. Това за протеини ли е?

Тя сви рамене, знаейки повече от добре, че диетата й е далеч от образцова.

— Свикнала съм да ям на път. Никога не се научих да си готвя.