Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Щом царят да гостува • показа се съгласен,
добрите вестоносци • поеха път обратен.
На своите роднини • във Вормс ответ проводи:
за празника с охота • решил да ги споходи.
И Зигфрид, и Кримхилда • дотолкоз щедри бяха,
че бързите ездачи • така и не можаха
да отнесат с конете • безкористния дар.
На мулета затуй бе • прехвърлен тоз товар.
Цар Зигфрид и цар Зигмунд • застягаха момците.
Ковчежникът пък Екварт • поръча най-добрите
одежди да приготвят • за дамите в палата
и нови да набавят • отвсякъде в страната.
След щитовете взеха • седлата да оправят.
Които щяха царя • на Рейн да придружават,
снабдиха с всичко нужно — • и рицари, и дами:
с великолепни гости • пред близки да застане.
Вестителите бързо • препуснаха към къщи.
В Бургундия се върна • граф Гере вихър същи.
Очакваха го с трепет — • пристигна като хала
и спря с момците право • пред княжеската зала.
Разпитван бе за вести • от всеки млад и стар,
но Гере рече, тръгнал • при своя господар:
„Щом царят ги узнае, • ще стигнат и до вас.“
С момците се завтече • при Гунтер той тогаз.
От мястото си царят • с вълнение се вдигна.
Благодари Брунхилда, • че четата пристигна
обратно толкоз бърже. • Цар Гунтер ги запита:
„Как поживява Зигфрид, • изпълнил мен с възхита?“
Храбрецът Гере каза: • „Ведно той със сестра ви
от радост възсиял бе. • Друг няма да отправи
ответ по-благосклонен • на вашата покана
от Зигфрид и баща му • с визита обещана.“
Съпругата на царя • държеше да узнае:
„Ще дойде ли Кримхилда? • Съдбата й каква е,
с чаровно благородство • дали е още пълна?“
„Ще дойде непременно!“ — • маркграфът й отвърна.
И Ута незабавно • при себе си изпроси
вестителят да иде. • Чрез своите въпроси
разпита го дали е • Кримхилда все тъй здрава.
„Добре е“ — рече Гере. — • „Вам гости се задават!“
Не премълчаха също • пред никого в палата
дарените от Зигфрид • злато и облеклата.
Показаха ги гордо • на всички без подкана
и благодарни бяха • за щедростта голяма!
„Раздава“ — вметна Хаген, — • „нали не ще успее
съкровището свое • за век да пропилее!
Златото нибелунгско, • що присвоил си е,
в Бургундия един ден • дано се озове!“
Придворните от трепет • обзети бяха пак
в очакване на гости, • та от зори до мрак
слугите неуморно • се трудеха, ковейки
отново пред палата • турнирните скамейки.
Смелецът Хунолд редом • със Зиндолд без покой
наглеждаха край Ортвин • съгласно поста свой —
ковчежник, виночерпец — • трапези да се стягат.
Благодари им Гунтер, • загдето тъй залягат.
В готварната пък бяха • казаните големи
сред тенджери, тигани • на Румолд подчинени.
Приготвено бе всичко • да е добра храната,
с която се посрещат • дошлите в твърдината.
Перейти на страницу: