Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Евсевий е набит мъж с увиснали бузи, рядка косица и дебели устни със странен морав цвят, сякаш е преял с боровинки. Застанал е в средата на помещението, заобиколен от помощници, които развиват дълъг златен плат от раменете му. Виждам, че ме разпознава; чакам и го наблюдавам как се опитва да се сети кой съм. И преди сме се срещали, но се съмнявам, че някой от нас си е правил труда да го помни.
— Гай Валерий — припомням му аз.
— Гай Валерий Максим — поправя ме той, сякаш съм забравил собственото си име. Изтърколва Максим от устата си като поантата на виц. — Ти беше в Никея. Скрит в сенките с ръка върху меча, слушаше какво си говорим. Знаеш ли, че те наричахме Брут? Страхувахме се, че ще получим нож в гърба, ако кажем нещо, което не ти хареса.
Не знаех това.
— Вероятно можем да отидем някъде, за да поговорим насаме.
Строг поглед.
— Нямам тайни от моите пасоми.
Много добре.
— Вчера следобед Александър Киренски умря в Египетската библиотека — започвам аз. — Императорът… — Претеглям думата, приписвайки си нейната сила. — Императорът ме помоли да разследвам смъртта му.
— Е, и?
Реакцията ме шокира. Първо, с пълната липса на съчувствие; второ, заради факта, че не му пука кой ще види това. Всички в помещението слушат нашия разговор, сякаш сме гладиатори в битка. И нито един от тях — а всички са християни — не изглежда притеснен от смъртта на своя епископ.
— Едно от последните неща, което Александър е направил, е да поиска да се срещне с теб. Скоро след това е бил мъртъв.
Евсевий се завърта като тромава сврака, с вдигнати високо ръце, така че църковният прислужник да свали робата му.
— Вчера не съм ходил в библиотеката.
— Аврелий Симах твърди, че си бил там.
— Аврелий Симах. — Казва го с фъфлене, обезобразявайки името до неузнаваемост. — Знаеш ли неговата история? Той беше един от главните архитекти на гоненията по времето на Диоклециан. Създаде толкова мъченици, че небето сигурно е препълнено с тях. Преди трийсет години за малко не уби Александър. Вероятно е решил да довърши пропуснатото.
Ако исках да убия Александър, щях да го направя тогава и да бъда обявен за герой.
— Симах каза, че те е видял в библиотеката — упорствам аз. — Лъже ли?
Евсевий се обръща, за да се изправи с лице срещу мен. Сега, когато стихарът е свален, си личат тлъстините, които издуват туниката му.
— По времето, когато отидох в библиотеката, Александър вече беше мъртъв.
— Видя ли трупа?
— Христос казва: остави мъртвите да погребат своите мъртъвци20. Не е тайна, че между Александър и мен съществуваха различия. Ако бях останал там да проливам крокодилски сълзи, кой щеше да ми повярва? — И след това с кратко показно разкаяние, надявайки се, че това ще ме накара да си тръгна, добавя: — Предпочетох да скърбя насаме.
Той казва истината за едно нещо. Ако това е най-добрата симулация на скръб, на която е способен, не би заблудил никого.
13.
Лондон — днес
„ARCUM TRIUMPHIS INSIGNEM DICAVIT. Петък, 17 ч. Аз мога да помогна.“
Аби се втурна обратно в читалната зала, като се спря само за миг, колкото да покаже на охраната читателската карта. Седна пред компютъра и прехвърли думите в търсачката.
„Вашето търсене: ARCUM TRIUMPHIS INSIGNEM DICAVIT — не съвпадна с никакви документи.“
Направо не можа да повярва. Целият интернет и това да не се появи нито веднъж? Въпреки всичко по някакъв перверзен начин това й вдъхна надежда. Който и да го е изпратил, не е искал да се разбира лесно. Знаел е, че може да го прочете някой друг.
Приличаше й на латински. Преписа с печатни букви думите на лист и се запъти към справочното гише.
— Можете ли да ми кажете какво означава това?
Библиотекарката, висока негърка в рокля с крещящи шарки, си сложи очилата.
— Той посвещава арката като знак за триумф.
— А имате ли представа откъде е?
20
Мат. 8:22 и Лука. 9:60. — Б.пр.