Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Приятно разглеждане, госпожо.
Оставаше й още време за убиване. През сърцето на Рим минаваше модерен път, построен по нареждане на Мусолини, но тя предпочете стария маршрут — по Виа Сакра през Форума. Вървеше между порутените храмове и строшени колони, опитвайки се да си ги представи пълни с живот, покрай Сената, където Брут е наръгал Юлий Цезар; край храма „Свети Лоренцо“ — барокова църква, затворена като в клетка от колоните, принадлежали някога на езическия храм, посветен на Антоний и Фаустина.
Над извисения пищен паметник на Виктор Емануил започнаха да се събират облаци. Огромните кухи арки на базиликата на Максентий и Константин се извисяваха от лявата й страна — архитектурен мащаб, невиждан чак до появата на железопътните гари през деветнайсети век. А пред нея — най-голямата реликва от всички: начупеният казан на Колизея. Макар и в края на сезона, още имаше опашка от туристи, които чакаха, за да влязат, както са правили хората и преди две хиляди години. Аби не им обърна внимание, а продължи по близкия площад до една мръснобяла арка, извисяваща се в ъгъла на огромния площад. Зад нея движението с рев се носеше около древната арена. Погледна часовника си: 4:58.
Арката на Константин. Издигната след 312 г., за да ознаменува Константиновата победа над Максентий в битката за Милвийския мост, която го превръща в безспорен господар на Западната Римска империя — така пишеше в пътеводителя.
Константин Велики. Беше чувала това име, но не знаеше нещо повече от онова, което Грубер й каза. Римски император, който покръства империята в християнството, а с това и Европа, а после всички места, докъдето стигаха европейските пипала. В пътеводителя имаше кратка биография на императора, която не казваше кой знае колко, като се изключат баналностите от рода на тази, че е роден в днешна Сърбия, а майка му била дъщеря на собственик на публичен дом.
Но трябваше да има нещо повече. Откакто се беше събудила в болницата, Константин бе някакъв странен премигващ като пламък на свещ спътник, който я поздравяваше след всеки завой само за да се стопи след това в сенките. Златната огърлица с неговия монограм. Ръкописът от четвърти век, оставен в сенките на Константиновия дворец в Трир. Текстовото съобщение, което цитираше надписа на арката. Съвпадение ли е? Шега? Да не би да полудявам? Сякаш беше впримчена в сън, в който тича през лабиринт и всеки завой я изправя пред една и съща стена.
Вдигна очи към горната част на арката. Сериозни брадати мъже, облечени в роби, гледаха втренчено надолу към нея, сякаш искаха да й кажат нещо.
Какво общо има това с Майкъл?
Чу стъпки зад гърба си и се обърна. Екскурзоводка водеше група туристи от издигащия се отсреща Колизей — жената със сурово лице беше вдигнала шарен чадър като някакво бойно знаме. Аби огледа лицата и се запита какво всъщност търси. Никой не поглеждаше към нея — бяха твърде заети да зяпат арката в дисплеите на своите фотоапарати и камери, докато екскурзоводката ги обогатяваше с факти, които всъщност не искаха да знаят. Жената говореше на английски. Аби се приближи, за да чува, докато чакаше някой да я бутне по ръката или да срещне погледа й.
— Днес учените смятат, че първоначално арката е била построена от врага на Константин Максентий. Когато Константин го побеждава в прочутата битка при моста, я приспособява за себе си.
Туристите, които си правеха труда да слушат, изглеждаха изненадани.
— Да, всички смятат, че римляните са строили всичко от нулата, нали така? — попита екскурзоводката. — Но не е така. Мраморните релефи са взети от други паметници. Големите релефи са взети, поне така се смята, от арка, първоначално посветена на Марк Аврелий. Фризът е от форума на император Траян, също от втори век. Ротондите идват от паметник на Адриан — като вала21, нали се сещате? Във всички тези случаи лицата са изстъргани и заменени, за да приличат на Константин.
Туристите покорно оглеждаха резбите, разбърканите тълпи каменни мъже, заети с войни и лов, а гологлавият император в средата им. Никой не поглеждаше към Аби.
— Всъщност историята не свършва дотук — продължи екскурзоводката и посочи с чадъра една от колоните във фасадата на арката. — Седем от тях са автентични, от жълт нумидийски мрамор. През шестнайсети век един от папите я свалил, за да я сложи в архибазиликата на св. Йоан Латерански. — Някои от американците в групата изглеждаха шокирани; повечето европейци бяха съсредоточени върху апаратите си. — Човек невинаги може да защити миналото, защото то принадлежи на настоящето.
21
Отбранително съоръжение от торф и камъни в римска Британия. — Б.пр.