Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Жената си свали очилата.
— Предполагам, от някоя триумфална арка.
— Възможно ли е да се разбере от коя?
— Може да опитате Корпуса. — Жената видя обърканото изражение на Аби. — Corpus Inscriptionum Latinarum. Това е каталог на всички надписи на латински, оцелели от Римската империя. Разбира се, стига този да е римски. Може и да е от някой паметник на загинали през Втората световна война. — Жената видя празния поглед на Аби и въздъхна. — Хората продължавали да ги надписват на латински.
Тя изписа един стелажен номер и посочи на Аби рафтовете от другата страна на читалнята. Не й отне много време да го намери. Томовете на корпуса заемаха почти цял стелаж и тежаха вероятно повече от дузина човеци. Обаче бяха добре организирани и след пет минути Аби откри онова, което търсеше:
„IMPERATORI CAESARI FLAVIO CONSTANTINO MAXIMO PIO FELICIAUGUSTO SENATUS POPULUSQUEROMANUS QUOD INSTINCTU DIVINITATIS MENTIS MAGNITUDINE CUM EXERCITU SUO TAM DE TYRANNO QUAM DE OMNI EIUS FACTIONE UNO TEMPORE IUSTIS REM PUBLICAM ULTUS EST ARMIS ARCUM TRIUMPHIS INSIGNEM DICAVIT“
„На император цезар Флавий Константин Велики, благочестивия и щастлив Август, който по божествено вдъхновение и чрез великия си ум със своята войска отмъсти за републиката със справедливо оръжие на тирана и на неговите поддръжници едновременно, Сенатът и народът на Рим посвещават тази арка като знак на неговия триумф.“
А отдолу беше посочено местоположението й — Рим, арката на Константин.
Рим, Италия — днес
Някога пътниците за Рим приставаха в Остия — процъфтяващото пристанище на устието на Тибър. Обаче то се беше затлачило още преди векове и първо погреба древния град, запазвайки го така за бъдещите поколения археолози и туристи. Сега пътниците кацаха на другия бряг на реката на пет километра от Остия, където се простираше летището „Фиумичино“. Аби взе влака за Рим и се настани в малък пансион в квартал Траставере. Направо не можеше да си намери място.
Още беше ранен следобед и трябваше да убие няколко часа, докато дойде време за срещата. Купи си туристически справочник и взе такси до Форума. От дясната страна, отвъд непокритите разкопки, огромна тухлена сграда се издигаше нагоре по хълма във все по-разширяващи се концентрични кръгове. В справочника пишеше, че това е Траяновият форум, а когато тя влезе, се оказа съвсем лесно да си представи, че е в някой от съвременните молове. Беше си мислила, че повечето римски руини са или двуизмерни основи, или изтърбушени обвивки като Колизея. Обаче тази сграда беше напълно запазена: отворен атруим, над който се извисяваха трите етажа галерии. Разочарова се, когато научи, че те вероятно са приютявали правителствени учреждения, а не магазини.
Разхождаше се през галерии, пълни със скулптури и късове, извадени от руините на Римския форум, докато не намери залата, която търсеше. Погребална архитектура. Експонатите бяха изложени във фалшиви каменни ковчези, разположени из помещението така, че да имитират гробници. Човек трябваше да се наведе, за да погледне вътре.
Парче от надгробна плоча, IV век сл.Хр. пишеше на табелката. Дъхът й се ускори, когато прочете надписа, отпечатан отдолу. TANGERE VIVI, MORTUOS NAVIGARE. За да стигнеш до живите, трябва да се промъкнеш през мъртвите.
Обаче гробницата беше празна — вътре нямаше нищо, освен гола черна стена. Самотна картичка, залепена за ръба, предлагаше смирено извинение на три езика: Временно този експонат не е на разположение.
Млад пазач беше седнал на стол в ъгъла. Аби отиде при него и се насили да се усмихне.
— Говорите ли английски?
Мъжът кимна и топла усмивка огря лицето му.
— Знаете ли какво се е случило с този експонат?
Усмивката му се смени с официално изражение.
— Беше откраднат. Една нощ преди два месеца банда крадци влезе с взлом и го открадна.
Нещо в нея се стегна.
— Ужасно. — Аби огледа помещението. От тъмните ъгли й намигаха червени светлини. — Няма ли аларми?
— Били са професионалисти. Хълмът зад нас е много стръмен — много лесно можеш да се качиш на покрива — влезли са през вентилационна шахта, срязали са алармата и — чао.
— Много ли неща откраднаха?
— Само това. Смятаме, че са работили за колекционер, който много точно е знаел какво иска. — Мъжът поклати глава. — Странно. Целият музей е бил пред тях, пълен с много по-ценни неща. Защо не са взели тях?
— Полицията откри ли нещо?
— Не, нищо.
Радиостанцията му изпука и някой каза нещо на италиански — явно го викаха.