Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Знаеш кой е… кой е бил?
Агайла повдигна брадичката на Киска.
— Да. Знам кой е бил, много отдавна.
Киска опита да се изправи, но Агайла не й позволи.
— Тогава защо не…
— Стой мирна! — сряза я тя, след което продължи с по-мек глас: — Моля те, седни.
Киска така се стресна от резкия тон на леля си, че не успя да отвърне нищо, а просто й се подчини. Агайла винаги бе притежавала властни маниери, но Киска никога преди не ги бе изпитвала на свой гръб.
Агайла въздъхна и избърса потта от челото си.
— Извинявай. Това е мъчителна нощ и за двете ни. Аз… — изведнъж тя млъкна и се заслуша, след което бавно се извърна към предната част на магазина.
Киска също се заслуша и чу драскане на нокти върху камък. Звукът бе неестествено силен, сякаш ноктите бяха огромни. След това двете чуха пръхтене на огромно животно, душене и тежко дишане — точно пред вратата. Миг тишина, разбит на парчета от смразяващ кръвта вой. Киска запуши ушите си с ръце. Агайла скочи на крака с вдигнати ръце. След това воят заглъхна, а звярът се отдалечи.
Киска се опита да преглътне, но не успя. Бърн да им бе на помощ, нима това бе Хрътката, която я преследваше? Нима бе надушила следите й? Киска погледна леля си. Лицето й бе бяло като мляко. Вдигнатите й ръце трепереха. Киска не можеше да повярва на очите си; тази жена, която сякаш не се страхуваше от нищо, сега бе ужасена.
Киска докосна ледената й ръка и прошепна:
— Кажи ми, Агайла. Какво става?
Агайла примигна, сякаш се завръщаше от далечно място, след което стисна устни. Погледна косо към Киска, но все пак успя да се усмихне.
— Много добре. Ще ти разкажа една история… но само, ако обещаеш да последваш съвета ми, какъвто и да е той. Обещаваш ли?
Киска се поколеба. Знаеше, че леля й никога не би поискала от нея да спази обещание, което не можеше да изпълни. Агайла беше строга, но никога неразумна. Но да разкрие такива тайни… Киска кимна.
— Добре — рече Агайла, бутна главата й назад и поднови промиването на раната, която вече щипеше и Киска трепна. — Знаеш легендите за Императора; за Танцьора, негов партньор и телохранител; за Въслата, основала Нокътя и сега Имперски Регент; за Дасем, Първи меч на Империята; за Тайсхрен и всички останали. Е, сега ще ти разкажа една версия на тази история, която никога не бива да бъде повтаряна.
Агайла защипа брадичката на Киска между палеца и показалеца си и я изгледа строго в очите. Момичето кимна тържествено.
— Добре. Мечът на Империята беше счупен тази година на север, в Седемте Града. Чу ли за това?
— Слуховете дойдоха с армията.
— Е, счупването на Меча прави Въслата следваща наследница на трона. Дасем и други двама от Меча, които оцеляха в битката, починаха през същата нощ. Някои казват, че Въслата е имала пръст в това или може би някой от нейните Нокти. Говоря за счупването на Меча и за смъртта на бойците, но това така и не стана ясно. Може би не знаеш, но напоследък Келанвед и Танцьора са станали много потайни. Чух, че били заети с някакви свои тайни проучвания. Имперските генерали, губернаторите и Юмруците постоянно се оплакват на Въслата, че Келанвед е занемарил задълженията си. Несъмнено Ноктите й раздухват пламъците на недоволството, като същевременно премахват конкуренцията — Ястребовите нокти. Много хора казват, че Келанвед и Танцьора са мъртви, погълнати от нищото при провален експеримент с природата на Лабиринтите. Олег вярваше, че знае истината за това какво се е случило с тях. Във всеки случай наскоро се появи предсказание, че Келанвед ще се върне тук, на остров Малаз, където преди толкова много години започна всичко. И ето, че няколко години по-късно в Малаз дойде Лунната сянка. Така че най-различни групи и сили са се събрали тук, на този малък остров, сигурни, че бъдещето на цялата Империя ще се промени през тази нощ. Сякаш нещата не бяха достатъчно опасни с тази Лунна сянка… а и всичко останало.
Агайла изстиска кърпата над умивалника. Киска се изправи.
— Същото ми каза и Олег. Според него тази нощ той ще се върне — рече тя и си спомни още — как Олег бе изръмжал, че той ще завладее Селението. Но какво общо имаше Скръбният дом със Сянка? Какво бе имал предвид старецът?
Сега всичко това й звучеше толкова глупаво. Преосъществяването, погребването и всичко останало — въпреки че Еджуокър сякаш бе разбрал за какво говореше, когато му повтори думите на Олег. А всъщност кой или какво беше той? И тази гатанка на Олег. Пълна глупост. „Триумфът му ще бъде гарантиран от неговото поражение“.