Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
И все пак интересът му към надеждите на младостта не бе угаснал като другите чувства в сърцето му и той се взираше в оживеното лице на момчето, докато то говореше, с необикновена симпатия, но и с необяснима тревога и съчувствие, които се четяха в очите му, колкото и да се стараеше да ги скрие. Когато Уолтър в заключение му зададе въпроса, който бе задал на Флорънс, той продължаваше да го гледа със същото изражение, като че четеше изписана на лицето му съдба, трагично несъответствуваща на сегашната му веселост.
— Какво ще ни посъветвате, мистър Каркър? — попита Уолтър усмихнато. — Вие винаги ми давате добри съвети, когато разговаряте с мен, макар че това не се случва често.
— Смятам, че това, което сте намислили, е най-доброто — отговори той, като поглеждаше ту към Флорънс, ту към Уолтър.
— Мистър Каркър — възкликна Уолтър, засиял от хрумналата му великодушна мисъл. — Послушайте! Отдава ви се добър случай. Идете вие в дома на мистър Домби и му съобщете добрата новина. Може да е от полза за вас, сър. А аз ще остана в къщи. Вие отидете.
— Аз ли? — изуми се той.
— Да. Защо не, мистър Каркър? — попита момчето.
В отговор той само му стисна ръката, но като че дори и това стори засрамено и боязливо. Като му пожела лека нощ и го посъветва да побързат, той си тръгна.
— Хайде, мис Домби — подкани я Уолтър и когато те двамата поеха, той се обърна след Каркър, — веднага отиваме при чичо. Чували ли сте някога баща ви да говори за мистър Каркър младши, мис Флорънс?
— Не — тихо отвърна детето. — Рядко чувам баща ми да говори.
„Ах, вярно! Още по-лошо за него“ — помисли си Уолтър. След последвалото моментно мълчание, през което той се взря в кроткото, послушно личице до себе си, със свойствено момчешко оживление и нетърпеливост Уолтър заговори за други неща. А когато съответно една от нещастните й обувки отново се изу, той предложи на Флорънс да я пренесе до чичо си на ръце. Макар че бе много уморена, Флорънс със смях отклони предложението, за да не би той да я изпусне на земята. Те вече приближаваха дървения мичман и Уолтър заразправя за различни случаи на корабокрушения и други вълнуващи произшествия, когато момчета, по-малки от него, спасявали и тържествено отнасяли на ръце момичета, по-големи от Флорънс. Те още бяха увлечени от този разговор, когато стигнаха до дома на майстора на корабни уреди.
— Здравей, чичо Сол — извика Уолтър, като се втурна в магазина — от този момент до края на вечерта той говореше задъхано и несвързано. — Какво прекрасно приключение! Това е дъщерята на мистър Домби, която се загубила на улицата, една стара вещица й откраднала дрехите, аз я намерих… доведох я у дома в гостната, за да си почине… погледни!
— Боже господи! — възкликна чичо Сол и стъписано отскочи назад към любимия си компас. Не може да бъде! Аз никога не бих…
— Да, никой не би могъл — отвърна Уолтър, като отгатна мисълта му. — Наистина, никой не би могъл, никой. Ето! Помогни ми да преместя кушетката по-близо до камината, моля те, чичо Сол… извади чинии… приготви й нещо за вечеря, моля те, чичо… хвърли тези обувки зад камината. Мис Флорънс… поставете си краката на решетката да ги постоплите… колко са мокри… Това е истинско приключение, чичо, нали?… Господи помилуй, колко ми е топло!
Соломон Джилс също се бе сгорещил — от съчувствие и от крайно изумление. Той погали Флорънс по главата, накара я да яде, накара я да пие, разтри ходилата й с нагрята на огъня носна кърпа, като непрекъснато следеше с очи своя постоянно движещ се племенник и нищо друго всъщност не осъзнаваше освен това, че развълнуваният млад джентълмен непрестанно го блъска и налита отгоре му, докато обикаля в галоп стаята и се опитва да свърши двадесет неща наведнъж, а нищо не се получава.
— Почакай за минутка, чичо — нареждаше Уолтър, като взе една свещ, — сега ще изтичам горе да си облека друго яке, а после тръгвам. Слушай, чичо, това се казва приключение.