Опасна дарба или поредният Фауст

— О — мис Лемьо закри уста с ръка.

— Наистина не би трябвало да уча физкултура. Но този свят се управлява от спортистите, както знаете.

Мис Лемьо знаеше. И то много добре. А Виктория просто стоеше и слушаше, докато мис Лемьо си припомни всички несправедливости от тийнейджърските й години. Лицето на съветничката омекна при мисълта колко неща я свързват с това момиче. Амбицията. Желанието да сграбчи успеха. Вдъхновяващо. Тя позволи на Виктория да насочи мислите й.

— Брат ми Кристиан е спортист — рече Виктория и добави шепнешком: — Не казвам, че страда точно от стероиден гняв, но обикновената въглехидратна диета не кара човек да обръща маси, нали?

Мис Лемьо сложи ръка върху рамото на Виктория.

Мадам Вилрой стана, за да посрещне съветничката. За доктора не си беше направила толкова труд. Мис Лемьо стисна леденостудената ръка на гувернантката.

— Съжалявам, че се наложи това домашно посещение, мадам Вилрой. Но някои от нещата, които Виктория сподели по телефона тази сутрин, ми се сториха доста стряскащи. Дори ми бе трудно да повярвам. Не мога да направя каквото и да било, без да видя всичко с очите си.

— Естествено. Разбирам ви — отвърна спокойно мадам Вилрой.

В този момент Кристиан връхлетя в стаята с почервеняло лице и стичащи се по бузите му сълзи. Той викаше нещо несвързано и събаряше всичко чупливо по пътя си. Мадам Вилрой знаеше, че и сам не може да обясни защо е тъй вбесен. Хамбургерите с кренвирш просто го накараха да изключи. Сега редеше ругатни, плачеше като бебе и трошеше като звяр. Когато гневът в гърдите му се поуталожи, той забеляза гостите, които го гледаха от дивана с широко отворени очи. Не каза нищо повече, просто се обърна и тръгна към кухнята. От дневната шокираните гости го чуваха как тряска врати и беснее.

— Момичета, елате с мен — рече мадам Вилрой и стана, сякаш решена да вземе ситуацията под контрол. Прегърна майчински Бел, която изглеждаше напълно объркана и изобщо не разбираше какво се случва. Точно за тези моменти живееше гувернантката — за миговете, след които щеше да дойде разривът. Между Кристиан и Бел очевидно вече бяха посети семената на недоверието. — Ще ни извините, нали?

Двамата гости постояха безмълвно няколко минути. Лекарят заговори пръв:

— Шизофреничен гняв. Рядко се среща на тази възраст, но е твърде любопитен…

— Познавате ли семейството?

— Не, аз съм детски психолог — обясни той. — Тъжно е да видиш разбито семейство. Веднага ще поискам консултации с всеки поотделно, особено с момичетата. Те като че ли имат най-голяма нужда.

— Така ли мислите? Разбито семейство? — повтори мис Лемьо, връщайки се мислено към собственото си нещастно детство и към спомените колко упорито трябваше да работи и как не срещна разбиране от никого.