Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Damned!
Усмихнаха се, разминавайки се. Той потри носа си с грубата кожена ръкавица и кимна, сякаш я подканваше, ще видите колко е приятна водата. Тя остана със зяпнала уста и в ума й отново проблесна фразата: „Истината за мъжа е в това, което крие“. Какво ли криеше този широкоплещест мъж с добродушна усмивка? Мъжът, до когото ужасно й се искаше да се притисне. А може би не криеше нищо и именно затова толкова силно й се искаше да се гушне в него…
Ако в този момент й бе подал ръка, щеше да го последва, без да се замисли.
Шърли въздъхна и изтри с палец капката доматен сос върху красивата мушама, която Гари бе донесъл от Париж.
Сети се за доклада, който предадоха снощи: „Как да прогоним пестицидите от нашите чинии“. Какъв смисъл има да се ядат зеленчуци и плодове, ако се окажат вредни за здравето? В чепка грозде, произведено от страна — членка на ЕС, откриха шестнайсет отровни вещества. Оказва се, че се сражавам срещу вятърни мелници.
Тя погледна Гари, който беше натрупал чиниите в мивката, знак, че отлага миенето и че обещаният разговор следва да започне веднага.
Гърлото й сякаш беше запушено с памук. Езикът, дробовете, вътрешностите й пресъхнаха. Тя преглътна с усилие.
— Ще ми направиш ли билков чай?
— Мащерка, розмарин, мента?
— Нямаш ли върбинка?
— Изреждам ти трите вида, които имам, а ти ми искаш четвърти, точно този, който нямам…
Изглеждаше леко раздразнен. Или може би напрегнат.
— Добре, добре. Ще пия мащерка…
Сложи вода да се стопли, извади чайник, пакетче мащерка, чаша. Резките му движения издаваха припряност, бързаше да седне насреща й и да започне да я разпитва. Бе проявил достатъчна учтивост, като я остави да се навечеря спокойно.
От стената я гледаха афиши на Боб Дилан и Оскар Уайлд. Боб имаше уморен вид и гледаше сериозно, Оскар се усмихваше леко двусмислено и на нея й се прииска да му залепи два шамара. Попита:
— Срещна ли се с преподавателя по пиано?
— Да, днес следобед… много е симпатичен. Отидох при него в Хампстед, недалече от мястото, където ходиш да плуваш. Живее в едно от ателиетата с изглед към езерото… Сигурен съм обаче, че не кисне от рано сутрин в ледената вода, не е препоръчително за ставите!
— А аз за разлика от него мога на воля да си ги съсипвам…
— Не съм казал такова нещо! Хайде сега! Всичко приемаш наопаки!… Relax, mummy, relax… Ставаш наистина голяма гаднярка!
Шърли предпочете да се престори, че не е чула. Ако започнат да се карат за речника му, разговорът ще се осуети. Отбеляза си все пак да му напомни по-късно да избягва подобни думи.
— И кога започваш?
— Понеделник сутрин.
— Толкова скоро…
— Учебната година вече е започнала, затова, ако искам да наваксам пропуснатото… Урок през ден у него, през останалото време ще работя вкъщи минимум пет часа дневно… Както виждаш, проявявам сериозен интерес към пианото.
— Колко взема?
— Стара майка плаща.
— Не ми харесва тази работа, Гари…
— Тя ми е баба все пак!
— Все едно ме изхвърляш от живота си…
— Престани с твоята мнителност! Разтревожена си, защото предстои сериозен разговор, и се засягаш от най-дребното нещо… Relax…
Той покри ръката й със своята.
— Хайде, давай… Колкото по-скоро, толкова по-бързо ще спадне напрежението.
— Добре, съгласна съм… Е, няма да отнеме много време. Съжалявам, не е особено романтично, пък и не подхожда за роман.
— Не очаквам никакъв роман, искам факти.
— Добре тогава… Всъщност мога да изпия чаша вино. Остана ли малко?
Тя поднесе чашата си и Гари изпразни бутилката до последната капка.
— До края на годината булка или люлка! — отбеляза той с усмивка.
— Нито едното, нито другото — измърмори тя.
Пийна глътка вино, повъртя я в устата си, преглътна и се хвърли в дълбокото.
— Трябва да съм била шестнайсетина годишна, когато дядо ти ме изпрати в Шотландия. Отначало в един пансион с много строг режим, след това в университета в Единбург. Защото, докато бях в Лондон, животът му се стъжваше. Бягах от къщи, връщах се, да кажем, подпийнала, надупчих си носа с безопасни, полите ми бяха с размерите на салфетки и пушех трева, с която усмърдявах достолепните коридори на двореца. Не смогваше да съчетава длъжността си на главен шамбелан с бащинските си задължения. Беше още по-притеснително, защото живеехме в Бъкингам и ако избухнеше скандал, щеше да навреди на кралицата. Затова ме изпратиха в Шотландия. Там продължих да си живея живота и дори успявах да си вземам изпитите от раз. И най-важното, след около година се запознах с едно момче, красив шотландец, Дънкан Маккалъм, издънка на богат род със замък, чифлици, гори…