Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Същото важи и за мнозина офицери на Западния фронт, на които си козирувал.
- Точно там е работата. Тук аз не съм офицер.
- Да, но си шефът. Пък и вече не си в Уайтчапъл, Чарли. Хайде, време е да си видиш стаите.
- Стаите ли! - възкликна младежът. - Никога през живота си не съм разполагал със „стаи“. А напоследък съм се свирал само по окопи, палатки и спортни зали.
- Е, сега вече си имаш и стаи. - Следвана от съдружника си, Беки се качи по дървените стълби на първия етаж и тръгна да го развежда и да му показва. - Кухнята - оповести тя. - Тясна е, но ще ти върши работа. Между другото, поръчах да набавят прибори и съдове за трима, казала съм на Гладис и да поддържа чисто и подредено. Дневната - обяви младата жена и отвори една врата, - ако това тясно помещение изобщо може да се нарече дневна.
Чарли погледна канапето и трите фотьойла, очевидно нови-новенички.
- А какво е станало със старите ми вещи?
- Повечето бяха изгорени в деня, когато войната свърши - призна Беки. - Но успях да спазаря за шилинг росерното кресло и леглото в притурка към него.
- Ами сергията на дядо? Нали не си изгорила и нея?
- Не съм, не съм, не се безпокой. Опитах се да я продам, но и даваха най-много пет шилинга, така че сега Боб прекарва с нея всяка сутрин стоката от пазара.
- Чудесно - въздъхна облекчено Чарли.
Беки се обърна и продължи към банята.
- Извинявай за мокрото петно под крана за студена вода - каза тя. - Правихме, струвахме, но така и не успяхме да го махнем. И да те предупредя, от казанчето на тоалетната понякога не тече вода.
- Никога не съм имал тоалетна вътре в къщата - призна си Чарли. - Много тузарско, няма що!
Беки продължи към спалнята.
Чарли се опита да огледа помещението, но погледът му веднага бе привлечен от цветна картинка, висяла и над леглото му в Уайтчапъл и навремето принадлежала на майка му. Стори му се позната. Премести очи към скрина, двата стола и леглото, които виждаше за пръв път. Много му се прииска да покаже на Беки колко и е признателен за всичко, затова седна на крайчеца на леглото и започна да се друса.
- И това ми е за пръв път.
- Кое?
- Балдахинът. Дядо не позволяваше да слагаме балдахин. Твърдеше, че...
- Да, да, помня - прекъсна го момичето. - Че с балдахин сутрин се успиваш и това те възпрепятства да си вършиш всекидневната работа.
- Да, нещо от този род, само дето се съмнявам, че дядо е знаел думата „възпрепятства“ - усмихна се Чарли и се зае да разопакова кашона на Томи.
Погледът на Беки падна върху малкото изображение на Богородица с Младенеца веднага щом Чарли го сложи на леглото. Тя взе картината и се взря в нея.
- Откъде я имаш? Прекрасна е.
- Остави ми я един приятел, който загина на фронта - отвърна той, без да дава воля на чувствата.
- Приятелят ти е имал вкус. - Беки продължи да държи иконката. - Имаш ли представа кой я е рисувал?
- Не. - Чарли се вторачи в снимката на майка си в рамка, окачена над леглото. - Виж ти! Същата е.
- Е, не съвсем - рече Беки и също погледна илюстрацията от списание над леглото. - Картинката на майка ти е снимка на шедьовър на Бронзино, докато рисунката на твоя приятел очевидно е копие на оригинала. - Тя си погледна часовника. - Трябва да тръгвам - оповести най-неочаквано. - Обещала съм в осем да бъда в зала „Куинс Хол“. Моцарт.
- Моцарт ли? Аз познавам ли го?
- В близко бъдеще ще ти уредя да се запознаете.
- Значи няма да останеш и да ми приготвиш първата вечеря тук? - възкликна Чарли. - Искам да те питам куп неща. Като начало...
- Извинявай, Чарли. Не бива да закъснявам. Но ще се видим утре сутрин - обещавам, че тогава ще отговоря на всичките ти въпроси.
- Рано ли ще дойдеш?
- Да, но не според твоите представи - прихна Беки. - Ще се появя някъде към осем.
- Падаш ли си по този Моцарт? - попита младежът и Беки усети как той я изучава съсредоточено.
- Да ти призная, и аз не знам много за него, но Гай го харесва.
- Гай ли? - възкликна Чарли.
- Да, Гай. Младеж, който ще ме води на концерт, а аз не го познавам достатъчно, за да закъснявам. Утре ще ти разправям повече и за двамата. Чао, Чарли.
Докато се връщаше пеш в жилището на Дафни, Беки се почувства гузна, задето е зарязала Чарли сам първата вечер у тях, и си помисли, че може би е постъпила себично, като е приела поканата на Гай да ходят довечера на концерт. Но през седмицата рядко го пускаха в градски отпуск и ако Беки беше отказала, имаше опасност да не се видят скоро.
Отвори входната врата на номер деветдесет и седем и чу, че Дафни се къпе в банята.
- Променил ли се е? - провикна се приятелката и, щом чу, че вратата се затваря.
- Кой дали се е променил? - попита Беки и прекоси спалнята.