Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Мъжете й благодариха и тръгнаха по пътя обратно към магистралата.
— Откъде знаете, че не е бил нейният камион? — попита Болд.
— В момента вървим по доказателството — поясни Уолт. — Като идвахме насам, забелязах, че само два камиона използват често този път. Един пикап с по-тесни гуми — нейният — и камион с двойни гуми на задната ос, вероятно за доставки. Има и други следи, но повечето са стари и са на коли, не на пикапи.
— Работата на окръжните шерифи се оказва по-сложна, отколкото предполагах — рече Болд.
— Баща ми все ме упреква. Той е бивш служител на Бюрото, както може би вече знаете. Смята, че си губя времето тук. За нас голямо събитие е сбиване в бара.
— Всекиму своето. Деца имате ли?
— Две момичета. Близначки. На единайсет, но се държат като петнайсетгодишни.
— Предполагам, че мястото е добро за тях.
— Затова съм тук.
— Не всеки има такава възможност — каза Болд.
— Ами вие?
— Момче и момиче, горе-долу на същата възраст. Де да можех да измисля начин да живея на място като това — въздъхна той, гледайки към небето. — Да. Тук човек няма много грижи. Доколкото разбирам.
— Ако някой ден решите да се пенсионирате, елате тук — отвърна Уолт. Каза го по-скоро като шега, но после си помисли колко ценен би бил човек като Болд като щатен сътрудник и това му даде някои нови идеи. Мъжът веднага му бе допаднал. Той се беше подготвил да посрещне някакъв надменен градски детектив и бе смаян да открие, че човекът е толкова отзивчив.
— Какво мислите за жената? — попита Болд.
— Не мога да кажа кой знае какво. Страхува се от нещо. От значката, предполагам. Често се случва по тези места. Ами вие?
— Същото. Не й вярвам.
— Толкова упорито настоява, че не работи нощем.
— Да. Значи знаем две неща — каза Болд.
— Видяла е нещо, и то през нощта — рече Уолт. — И това представлява проблем за нея.
— И за нас.
— И за нас — съгласи се Уолт.
Болд спря някъде по средата на черния път и бавно се завъртя в пълен кръг.
— Боже — каза той. Пое си дълбоко дъх, толкова дълбоко, че се закашля. — Това е невероятно.
Шерифът обгърна с поглед панорамата на обраслите с градински чай хълмове, вечнозелените дървета и синьото небе.
— Понякога забравям, че е толкова хубаво… — призна той.
— Наоколо не се виждат никакви къщи, откъдето да има добър изглед.
Уолт осъзна, че детективът преценява вероятността да има свидетели.
— Аз не ходя често по домовете да разпитвам — обясни шерифът. — Ще задействаме местните медии. Ще пуснем съобщение. Хората ми ще обиколят от врата на врата Голдън Ийгъл, Рейнбоу Бенд и може би част от Гимлет — всичките близки подокръзи. Има няколко частни имения, забутани зад планината, от тази страна. Точно затова там горе няма пътеки — голяма част от земята е частна собственост. — Те стигнаха до банкета на магистралата и свиха на север към колите, пръснати край пътя. — Камион, излязъл от магистралата през нощта — каза Уолт. — В този участък гъмжи от лосове и сърни. Имаме доста инциденти тук.
— Мислите, че може да е вървял пеш? — попита Болд.
— Някой завива, за да избегне сърна, и блъска мъжа, който е вървял край пътя?
— Може да го е помел странично. Мъжът е паднал надолу с главата — каза Уолт. — Не е бил нужен силен удар.
— Тогава защо онази Марта Стюарт9 не искаше да ни каже какво е видяла?
Уолт потули усмивката си.
— Ще се оправим — каза той.
— Вдругиден ще престана да ти досаждам — напомни му Болд.
— Ами ако те помоля да останеш?
Болд се засмя. Двамата мъже продължиха на север. Колите забавяха, за да могат шофьорите да зяпат полицейските патрулки. Уолт си помисли, че трябва да състави екип, който да обходи местността и да гледа за фасове, бирени кутии и всякакви отпадъци.
После си спомни, че бойскаутите бяха събирали боклук, преди да открият трупа, и се втурна нагоре по пътя, вадейки радиото си, за да се обади на Брандън.
Болд го последва, без да бърза особено. Вече кроеше планове как може да удължи престоя си.
15.
Заедно с трима заместник-шерифи Уолт грижливо преравяше боклука, разпръснат върху големи найлони, залепени към пода на полицейския гараж. Четирите купчини боклук бяха разположени в отделни квадрати, разделени със синьо тиксо. Един по един отпадъците от магистралата — бирени кутии, фасове и цигарени пакети, вестници, останки от храна и даже някой друг сбръчкан презерватив — бяха избутвани и отстранявани от мястото, където бе изсипано съдържанието на четирите яркооранжеви торби.
9
Известна американска бизнес дама, която през 2004 г. е уличена в даване на лъжливи показания. — Б.пр.