Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Той наклони глава с престорено драматичен жест.
— Хей, знаеш ли, ей сега ми хрумна: ти си го извършила, нали? — Погледна към Лиса. — Ти си я накарала да убие лисицата, така ли е? С някаква лесбийска магия и хоп, готово! Оххх!
Ралф избуха в пламъци.
Моментално скочих и изтласках Лиса настрани. Никак не беше лесно, понеже седяхме на чиновете си. Стоварихме се на пода миг преди писъците на целия клас — като най-силно врещеше Ралф — да огласят стаята. Госпожа Майснър се втурна към пожарогасителя.
И тогава пламъците изчезнаха. Просто така. Ралф още крещеше и се търкаляше по пода, но по него нямаше нито едно обгорено място. Единственото свидетелство за това, което току-що се бе случило, бе миризмата на дим във въздуха.
За няколко секунди цялата класна стая застина от удивление. После всички бавно се заеха да сглобяват парчетата от пъзела. Добре известни бяха специализациите на мороите по различните видове магии, затова аз, след като огледах съучениците си, отделих само онези трима, които владееха изкуството да боравят с огъня: Ралф, неговият приятел Джейкъб и…
… Кристиан Озера.
И понеже нито Джейкъб би посегнал на приятеля си, нито самият Ралф би подпалил себе си, се оказа безкрайно лесно да се открие виновникът. Фактът, че Кристиан се смееше истерично, също го издаваше.
Цветът на лицето на госпожа Майснър се промени от червен на морав. Все едно от домат на патладжан.
— Господин Озера! — кресна тя. — Как смеете… нямате представа какво ви очаква… Веднага в кабинета на директор Кирова!
Кристиан, без ни най-малко да се смути, премина покрай Ралф, който подплашено отскочи назад. Останалата част от класа зяпаше с отворени уста.
След това госпожа Майснър се опита да въдвори ред в класната стая, ала напразно. Всички оживено говореха за това, което се бе случило. Беше шокиращо по няколко причини. Първо, никой досега дори не беше сънувал подобна зрелищна магия — силен огън, който мигом обгръща жертвата, без обаче да изгори дори късче от нея. Второ, Кристиан бе използвал умението си нападателно. Беше си позволил да атакува друга личност. Мороите никога не си позволяваха подобно нещо. Те вярваха, че магиите служат само за да се грижат за земята, да помагат на хората да живеят по-добре. Затова никога, ама никога не прибягваха до магиите си като оръжие. Инструкторите ни по магически умения никога не ни бяха учили на нещо подобно, дори си мисля, че самите те не владееха уменията да се воюва чрез магия. И накрая, което си беше най-налудничавото в цялата история, точно Кристиан си бе позволил да впрегне магическите си умения. Същият този Кристиан, когото досега никой не забелязваше, нито даваше пукната пара за него. Е, сега вече го забелязаха.
Оказа се, че някой все пак действително владееше магическите нападателни умения. И докато се наслаждавах на изкривената от ужас физиономия на Ралф, ми хрумна, че Кристиан може би наистина е луд.
— Лис — рекох й аз след излизането ни от класната стая, — моля те, кажи ми, че не си се виждала отново с него.
Усещането за вина, пренесло се по нашата телепатична връзка, ми каза повече, отколкото би могло да стори каквото и да било нейно обяснение.
— Лис! — Сграбчих я за ръката.
— Е, във всеки случай не много често — измърмори тя уклончиво, видимо притеснена. — Той си е съвсем наред…
— Наред? Наред? — Всички по коридора се вторачиха в нас. Едва сега се усетих, че се бях разкрещяла с цяло гърло. — Та той е напълно луд! Той подпали Ралф. Мислех, че сме решили повече да не се срещаш с него.
— Ти го реши, Роуз. Не аз. — В интонацията й се прокрадна остра нотка, каквато не бях чувала скоро.
— Какво става с теб? Да не би да сте… нали се сещаш…
— Не! — отрече тя настойчиво. — Вече ти обясних, Роуз. Господи! — изгледа ме с отвращение. — Не всички мислят… и действат… като теб.
Потръпнах, обидена от думите й. В този миг видяхме Мия да минава покрай нас. Не бе дочула разговора ни, но все пак бе уловила тона. Неискрена усмивка цъфна на лицето й.
— Какво става? Проблеми в рая?
— Върви да си изпиеш успокоителното и си затваряй устата! — срязах я аз, без да дочакам отговора й. Устата й остана отворена за няколко секунди, после стисна устни.
Лиса и аз продължихме да вървим мълчаливо, сетне тя изведнъж избухна в смях. И от скарването ни не остана и следа.
— Роуз… — Сега тонът й бе по-мек.