Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Значи в социологичен план — опита се не съвсем удачно да импровизира Лорна — не сме толкова напред в развитието си, колкото си въобразяваме.
— Точно така! — възкликна Сандра. — Все още сме доста обвързани с праисторическите си предшественици.
— Много интересно. В такъв…
— Ей, я чакайте — вдигна ръка Флорънс. — Извинете. Аз трябва да си тръгвам. Започна безразборно да хвърля обувките обратно в торбите. — Нямах представа, че срещата ни ще се обърне на литературен клуб или нещо подобно. Това не е за мен.
Първият импулс на Лорна бе да се престори на разочарована и да възрази, но успя да го потисне.
— Съжалявам, че нищо не се получи — каза на Флорънс, докато я изпращаше към вратата, за да й попречи да премисли и да се опита да поднови сделката за чифта на „Емилио Пучи“, предложени от Хелън.
— Ами… ако все пак пожелаете някои от моите обувки, влезте в сайта ми в интернет. Търсете „Флорс Фешън“. Ще се спазарим бързо, защото вече знам, че живеете в града. — Напусна апартамента, подвиквайки през рамо: — Запомнете, „Флорс Фешън“.
Лорна затвори вратата след нея и пое дълбоко въздух, преди да се върне при двете жени и да види тяхната реакция.
Последва момент на напрегната тишина, през който си представи как всяка от тях се опитва да прецени останалите.
Най-сетне, след четири чаши вино, Сандра се обади първа:
— Жалко за обувките.
— Не защитавай обувките — бързо се отзова Лорна, използвайки една от най-забавните реплики на Тим Ган от Проект „Бягство“10. Веднага обаче се сети, че не познава тези жени и вероятно щяха да я помислят за луда, затова побърза да обясни онова, което сега й се струваше неуместна шега. — Това е от шоуто…
— Проект „Бягство“! — обади се Сандра. — Господи, обожавам това предаване. И когато Тим Ган каза онова за Уенди…
— Невероятно попадение — намеси се и Хелън. — При това напълно си го заслужаваше, защото обувките й действително бяха старомодни.
Всички се разсмяха и облекчението се разля из стаята като топла вълна.
Точно в тази минута, когато обсъждаха нещо толкова незначително като някакво си телевизионно шоу, Лорна разбра, че идеята й наистина може да проработи. Беше обвързващ момент. Настроението се бе разведрило, всички се смееха и бъбреха за утвърдени и някои нашумели начинаещи дизайнери, за мига, в който бяха открили страстта си към обувките, и накрая за Флорънс.
— Направо изпадна в паника, когато й предложих брокатените „Пучи“, нали? — обърна се Хелън към Лорна. — Видях го в очите ти. Много съжалявам за това. — Измъкна обувките и ги подаде на домакинята. — Ето. Вземи ги. Заслужи си ги след всичко, през което премина, за да ни събереш тук.
Лорна още веднъж се улови да изговаря правилното нещо вместо онова, което си мислеше:
— Не, наистина. Благодаря ти, но не мога просто да ги взема. Не такъв е замисълът на срещата ни.
— Но аз нямам нищо против! — Хелън погледна към Сандра: — А ти?
Другата поклати глава.
— Абсолютно нищо. Дори съм готова да ти подаря и своите. Сигурно си била истински изумена, когато Флорънс е пристигнала и е започнала да разтоварва стоката си.
Лорна се разсмя.
— Бях малко нервна, че не съм обяснила намеренията си достатъчно ясно в съобщението.
— Миличка, винаги ще има хора, които няма да те разберат правилно — успокои я Хелън, сякаш се позоваваше на собствения си горчив опит. — Според мен си се справила много добре. Да не би случайно да се занимаваш с търговия?
Лорна поклати глава.
— Работя като сервитьорка в ресторант „Джико“ на Уисконсин Авеню.
— Значи ето къде си усвоила безценните си способности — усмихна се Хелън.
— А вие с какво се занимавате? — попита Лорна и отмести поглед от едната към другата. — Имам предвид и двете.
За момент Хелън замълча, а Сандра обясни охотно:
— Аз съм в телекомуникациите.
— В телекомуникациите?
Сандра кимна и изведнъж сякаш се почувства неудобно.
— Не е кой знае колко интересно, но ми позволява да плащам наема си. — Засмя се тихо. — И сметките за обувки.
Лорна кимна. Очевидно и трите бяха, така да се каже, в една лодка.
— Ами ти? — обърна се към Хелън.
Все същото колебание.
— Преди бях продавачка в „Гарфинкълс“. Искам да кажа, преди да фалират.
10
Телевизионен реалити формат, в който участниците се поставят в трудни условия, изискващи издръжливост, съобразителност, ориентация, умение за работа в екип, обща култура. — Б.р.