Последният заложник

— Слушайте, пътници. Стойте на местата си. Според нашия похитител днес на борда има не само един престъпник. Той казва, че в първа класа пътува едно изпражнение на име Рудолф Бостич, който мисли, че ще стане следващият главен прокурор на Съединените щати. Господин Бостич е лъжец, мошеник и неосъден престъпник и нашият похитител го иска в пилотската кабина. Каза, че по-късно ще ви разкаже още неща. Анет, придружи господин Бостич до пилотската кабина. Ако не желае да дойде доброволно, кажи му, че нашият гост ще взриви бомбата.

Анет погледна към прокурора. Лицето му бе пребледняло. Клетъчният телефон падна от ръката му. Той я погледна с умоляващи очи и преглътна с усилие.

Тя стана и натисна копчето за връзка с Кен.

— Къде е той, по дяволите? — грубо попита Кен. — Не бях ли достатъчно ясен?

— Какво искаш, Кен? Да го убиеш в пилотската кабина, докато управляваш самолета?

— Мислех да го направя… но той трябва да застане жив пред съда. Сега чувстваш ли се по-добре?

Анет затвори очи и се опита да успокои дишането си.

— Кога ще хвърлиш маската, Кен? Хората вече се съмняват. Гласът ти е твърде гневен и изпълнен с омраза.

— Глупости. Престани да хитруваш, Анет. Хвани онзи червей за яката и го доведи тук.

— Сам го направи, Кен! — сопна му се тя.

Боингът мигновено се наклони надясно и рязко дръпна напред.

— Няма ли да промениш решението си, Анет? Или искаш да се разбием в хълмовете? Ако той не дойде тук, и без това няма за какво да живея.

— До… добре — заекна тя. — Ще го доведа.

Самолетът възвърна нормалното си хоризонтално положение.

Анет остави слушалките и микрофона и се върна в първа класа. Имаше чувството, че е екзекутор.

— Руди… — тихо каза тя, ядосана от страха, изписан на лицето му. Нали беше велик, смел прокурор? В момента й бе необходима демонстрация на смелост, а не този жалък, уплашен образ на хванато натясно животно, който виждаше пред себе си.

— Какво… иска той? — попита Рудолф.

Анет сви рамене.

— Не знам, но каза, че няма да те нарани.

— Не мога да съживя дъщеря му!

— Дъщеря му ли? Какво се е случило с нея?

Дясната му ръка махна безцелно към тавана.

— Дълга история. Някой я уби и… полицията провали случая, а той обвинява мен, че не съм предявил федерални обвинения.

— Руди, не знам нищо по този въпрос, но ако той иска да му обещаеш нещо, за бога, направи го!

Бостич седеше неподвижен. Очите му се стрелкаха ту към нея, ту към пилотската кабина. Анет реши, че е търпяла достатъчно.

— Хайде, стани.

— Не можеш да постъпиш така с мен! Нали трябва да се грижиш за пътниците!

Лицето й се изкриви в гримаса. Наистина ли водеше към смъртта един от пътниците, за да спаси останалите, или само се подчиняваше на неизбежното?

Може би Рудолф Бостич щеше да съумее да каже онова, което Кен искаше да чуе. Анет не беше екзекутор. Постъпката й беше логична.