Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Хайде. От теб зависи дали ще успееш да го разубедиш.
— От мен?
— Той твърди, че ти си причината за всичко това, Руди. Това означава, че само ти можеш да се справиш с положението.
— Ами ако откажа?
Тя го погледна в очите и се опита да си отговори на същия въпрос. Ако Бостич откажеше, щеше ли да потърси някой снажен пътник, който да й помогне да го набута в пилотската кабина? Или щеше да чака, докато Кен се ядоса достатъчно, за да разбие самолета в планините?
— Руди, хайде. Не мога да го разубедя. Вероятно ти ще успееш.
— Не… мога.
Анет се наведе и прошепна в ухото му:
— Руди, предполага се, че ти си водач. Трябва да покажеш малко увереност. Държиш се като страхливец.
Думите й го жегнаха, както тя предполагаше. Той бавно се изправи и тръгна до нея. Анет се приближи до пилотската кабина и потропа три пъти. Електронната ключалка изщрака и вратата се отвори.
— Заповядайте, господин Бостич, седнете — рече Кен.
Електронният спусък беше в ръката му.
За миг прокурорът застана неподвижен. В главата на Анет преминаха различни мисли — да грабне аварийната брадва, да ритне Бостич, за да го вкара в пилотската кабина или да се нахвърли да души Кен. Безсмислени идеи, родени от паниката, която трябваше да потисне.
Рудолф Бостич бавно влезе и погледна към празното място на помощник-пилота.
— Затвори вратата, прокуроре — заповяда Кен.
Бостич се обърна и погледна Анет. Изражението му беше напрегнато, като на хванато в капан животно, а лицето — съвсем бяло. Протегна ръка и затвори вратата.
Терминал на „Милиън Еър“, Международно летище, Солт Лейк Сити — 13:04
Кет Бронски посочи лъскавия реактивен самолет „Гълфстрийм IV“, който стоеше пред терминала на „Милиън Еър“, и каза:
— Натам!
— Това ли е самолетът? — попита полицаят, който седеше зад волана на служебната кола.
— По описанието прилича на него.
Ченгето зави и натисна газта.
— Вие от ФБР имате страхотна власт, щом можете да грабнете цял гълфстрийм.
— Всъщност ще го наемем. Надявам се само, че няма да платя сметката с моята кредитна карта.
Спряха на пет метра от самолета. Кет разкопча предпазния колан, благодари на полицая, грабна чантата си и портативната радиостанция и изскочи навън.
На стълбичката на гълфстрийма стоеше униформен пилот. Тя му махна и хукна към него.
— Вие ли сте „Новембър Файв Пет Лима Лима“?
— Да, госпожице — отговори той.
— Аз съм агент Бронски. Да излитаме.
Той се поколеба.
— Вие ли сте… агентът от ФБР, когото чакаме?
— Да не би да очаквате Елиот Нес? — с подигравателна усмивка попита тя.
Джеф Джейсън се ухили. Качиха се в самолета, Кет спря и изненадано погледна надясно. Един безупречно облечен в сив делови костюм мъж седеше на голям въртящ се стол.
— Здравейте — каза Кет.
— Здравейте — отговори той, стана и протегна ръка. — Аз съм Бил Норт.
— Агент Кет Бронски от ФБР. Пилот ли сте?
Мъжът се усмихна и посочи пътническия салон зад себе си.
— Не. Собственикът.
Помощник-пилотът бе прибрал стълбичката и заключваше вратата. Очите на Норт бяха тъмносини и я изучаваха спокойно и съсредоточено.
— Мислех, че този самолет ще бъде ангажиран само за нуждите на ФБР — каза тя.
Бил Норт поклати глава.
— Обади се един от вашите хора. Каза, че имало спешен случай. Нуждаели сте се от самолет, зареден с гориво и готов да излети веднага. И ето ни нас. — Той сви рамене. — После ще изпратя сметката на шефа ви. Самолетът е на ваше разположение. Аз съм просто един загрижен гражданин.
Бръмченето на двигателите проникна в звукоизолираната кабина.
Кет се усмихна.
— По-добре да отида при пилотите ви. Благодаря. Има отвлечен самолет и трябва да бъда във връзка с него.
Норт кимна.
— Разбрах. Чувствайте се като у дома си. Кажете на момчетата какво ви е необходимо, а аз ще седя тук и няма да ви преча.
След три минути лъскавият „Гълфстрийм“ се отдели от писта 35 и излетя в ясното синьо небе.
Кет влезе в пилотската кабина. Помощник-пилотът й подаде ръка.
— Аз съм Джеф Джейсън, агент Бронски. Това е Дейн Бейли.