Диви кинозвезди

— Ами да, истинското му име е Харис фон Щрохайм, но той го промени.

— Ето защо толкова настоява за листата! — обясни Саймън.

— Е, да, с нашия бюджет не можем да си позволим бадемови цветове.

Както вече отбелязах, Джонатан бе убеден, че Ню форест действително му създава трудности. Беше завъдила нарочно гъбите си в сенчести места, където няма хубава светлина за снимки, задържаше листата да не капят пред камерата, докара дъжд, покри се с мъгла и изобщо се прояви като доста своенравна. А за капак ни поднесе историята с шикалките.

Всяко дърво в гората си има собствена екосистема. Като регулира топлината и влагата, а следователно и климата, то осигурява жизнени условия за много организми, които живеят на, в, или около него, или пък са дошли временно тук, за да вършат някаква работа — например да гнездят. Установено е, че един дъб може да осигури жизнена среда за триста вида животни (бог знае по колко екземпляра от всеки вид) — от птици до нощни пеперуди и от гъсеници до паяци. Самият дъб е роден дом на различни видове шикалки — едни от най-чудноватите украшения на гората. На Джонатан направи много силно впечатление онова, което бях написал за тях в „Природолюбителят“:

Всяка шикалка е дом за развиваща се ларва. В някои от тях ларвата се развива в насекомо, а в други, вече получили кафяв цвят, прекарва зимния си сън. Шикалката има и много други функции. В нея почти сигурно ще намерите организми, които играят ролята на паразити върху „собственика строител“ на шикалката или просто са се възползвали от гостоприемството й. Обикновената шикалка, която може да се намери много лесно, дава подслон на седемдесет и пет вида насекоми и, разбира се, на „собственика“ — ларвата на осата шикалкотворка.

Изречението „обикновената шикалка, която може да се намери много лесно…“ не излизаше от ума на Джонатан и ни създаде големи главоболия. Той твърдо реши да намерим няколко обикновени шикалки, да снимаме как Лий и аз „ги събираме“, и да ги изпрати в Лондонската студия за научни филми (която правеше всички наши снимки в близък план) да се „мътят“, а после с помощта на микрофотографията да се „уловят“ седемдесет и петте вида организми в гигантски размери. Обикновено хората не отиват в една хубава гора като Ню форест заради шикалки, но нашият случай бе по-специален. Една сутрин на ранина тръгнахме на „лов“ за шикалки. Джонатан помъкна два от огромните найлонови чували, които бяхме използвали за листата.

— Ще ни стигнат ли два чувала? — заинтересувах се аз.

— Ти твърдиш, че са обикновени и че лесно се намират. Искам ги в големи количества — отговори Джонатан.

— Едната торба ще побере приблизително две хиляди, а двете — около четири — четири и половина хиляди.

— Не ме интересува! — упорстваше Джонатан. Не желая да рискувам! Искам огромни количества.

И ние тръгнахме из гората пръснати като стадо прасета, които търсят трюфели51. Започнахме от дъбовите фиданки край гората, защото „производителите“ на шикалки ги предпочитат. Проверихме неколкостотин дървета, но не намерихме нито обикновена, нито необикновена шикалка. Джонатан, както винаги, започна да нервничи, щом природата не му се подчиняваше.