Тайните на Марсилия

Всъщност Фин изобщо не била обмисляла по какъв начин ще действа. Струвало ѝ се невероятно чичото на Бланш да не отстъпи пред сълзите на племенницата си; вярвала, че все пак я обича. Цветарката мечтаела, надявала се, че господин Дьо Казалис ще се огъне. Този горделив и упорит човек бе искал позора на Филип и нищо на света не било в състояние да попречи отмъщението му да бъде изпълнено. При един сблъсък с него тя неминуемо щяла да бъде победена и напразно да изразходва милите си усмивки и трогателните сълзи.

Но за нейна радост, когато пристигнала в дома на господин Дьо Казалис на улица "Бонапарт", научила, че бил повикан спешно в Париж във връзка с политическото му положение. Помолила да я представят на госпожица Бланш; отговорили, че я няма и може би пътува някъде.

Цветарката си тръгнала объркана и излязла навън да размисли. Всичките ѝ планове рухвали, отсъствието на чичото и племенницата я лишавали от онази опора, на която толкова разчитала. Нямала приятел, който да ѝ помогне. Но не искала да изгуби последната си надежда и да се завърне в Екс толкова отчаяна, колкото и преди безполезното пътуване.

Изведнъж си спомнила за абат Шастание. Мариус често ѝ бил разказвал за свещеника. Знаела за добрината и предаността му. Може би щял да ѝ даде полезни съвети.

Открила го у болната му сестра. Разкрила сърцето си пред него и с няколко думи му описала целта на пътуването си до Марсилия. Свещеникът я изслушал с вълнение.

– Провидението ви води при мен – зарадвал се той. – Това ми дава правото да разкрия поверената ми тайна. Госпожица Бланш не е на път. За да скрие бременността ѝ, понеже не може да я отведе в Париж, чичо ѝ е наел за нея малка къща в Сент Анри. Тя живее там с една гувернантка. Господин Дьо Казалис, който се ползва с доверието ми, ме помоли да я посещавам често... Желаете ли да ви отведа при бедното дете? Ще я намерите много променена, сломена от мъка.