Кралят на зимата

— Трябва скоро да тръгваме — казах аз на Моргана. — Те преследват Нимю. (Нимю беше превързана и облечена от слугите на Ърмид.)

— Те не преследват Нимю, глупако — озъби ми се Моргана, — а Мордред.

— Мордред е мъртъв! — възразих аз. Моргана само се обърна и грабна бебето от ръцете на Рала. Дръпна грубия кафяв плат от тялото на детето и аз видях извития крак.

— Нима мислиш, тъпанар такъв, че аз ще позволя нашият крал да бъде убит?

Погледнах с отворена уста към Рала и Гулидин, не можех да разбера как се бяха съгласили да участват в тази измама, довела до смъртта на собствения им син. Гулидин отговори на моя неизречен въпрос.

— Той е крал — каза той простичко, сочейки към Мордред, — а нашето момче беше само един дърводелски син.

— И скоро — каза гневно Моргана — Гундлеус ще разбере, че бебето, което е убил, не е сакато и тогава ще изпрати всичките си хора да ни търсят. Тръгваме на юг.

В Ърмидс Хол не беше безопасно. Ърмид и неговите воини бяха отишли на война и в селото имаше само шепа слуги и деца.

Тръгнахме малко преди пладне и потънахме в зелените гори на юг от земите на Ърмид. Един от неговите ловци ни поведе из тесни пътеки и тайни пътища. Бяхме тридесет души, повечето жени и деца. Само шестима мъже бяха способни да носят оръжие и от тях единствено Гулидин беше убивал човек в битка. Малцината оцелели от хората на Друидан бяха карикатури на воини и от тях нямаше да има никаква полза. Аз никога не се бях сражавал истински, но вървях като ариергард, затъкнал голия меч на Хюел в колана си и стиснал тежкото силурско копие в дясната ръка.

Ние вървяхме бавно под дъбове и лески. От Ърмидс Хол до Каер Кадарн беше не повече от четири часа ход. Но на нас щеше да ни отнеме повече време, защото трябваше да се крием и да избираме заобиколни пътища, а децата щяха още повече да ни забавят. Моргана не каза дали ще се опита да стигне до Каер Кадарн, аз обаче предположих, че именно кралското светилище беше нейната цел, защото там беше най-вероятно да намерим думнонски войници. Но без съмнение и Гундлеус беше направил същата сметка. Той бе не по-малко отчаян от нас. Моргана, която много добре познаваше злото в този свят, предполагаше, че силурският княз беше планирал тази война веднага след Великия съвет и само беше изчакал смъртта на Утър, за да предприеме атаката си в съюз с Горфидид. Той беше изиграл всички ни. Ние бяхме приели Гундлеус като приятел и никой не пазеше границите си с него. А сега целта на Гундлеус беше тронът на Думнония. Но според Моргана, за да седне на този трон, той имаше нужда от по-голяма войска, а не само двадесетина конници. Следователно неговите копиеносци сигурно вече бързаха да догонят своя крал по дългия римски път, който тръгваше от северното крайбрежие на Думнония. Силурците бяха малко в нашата страна, но Гундлеус не можеше да бъде сигурен в победата си, докато не видеше Мордред мъртъв. Той трябваше да ни намери, иначе цялото му дръзко начинание щеше да се провали.