Кралят на зимата

Двадесетте силурски воини слязоха от конете си в подножието на Хълма. Те идваха от бойното поле и следователно носеха пълното си снаряжение — копия, щитове и мечове. Еднокракият Хюел, подпрял се на своя огромен меч, се намръщи като видя друида Танабурс в групата на силурците.

— Мислех, че Гундлеус се е отказал от старата вяра — каза управителят.

— А пък аз мислех, че се е отказал от Ледуис! — каза писарят Гудован, изкиска се и посочи с брадичка конниците, които бяха стигнали до тясната стръмна пътека. — Видя ли? — попита Гудован.

И наистина сред мъжете с кожени ризници имаше и една жена. Тя беше облечена като мъж, но беше оставила дългата си черна коса разпусната на гърба. Тя имаше меч, но не и щит.

— Нашата малка кралица няма никакви шансове пред тази рожба на Сатаната. — продължи да хихика Гудован.

— Кой е Сатаната? — попитах аз и Гудован ме тупна по главата за дето му губя времето с глупави въпроси.

Хюел продължаваше да се мръщи и да стиска дръжката на меча си, докато силурските воини изкачваха последните крачки по стръмната пътека към портата. Там нашите недъгави стражи се бяха прегрупирали в две раздърпани редици. И тогава някакъв инстинкт, жив като спомените на стария воин, накара Хюел да изреве:

— Лайгесак! Затвори портата! Затвори я! Веднага!

Вместо това Лайгесак измъкна меча си. След това се обърна и сложи ръка на ухото си, сякаш не беше чул добре.

— Затвори портата! — изрева отново Хюел.

Един от хората на Лайгесак тръгна да изпълни заповедта, но Лайгесак го спря и погледна към Норуена, за да чуе нейните заповеди.

Норуена се обърна към Хюел и рязко изрази недоволството си от неговата заповед.

— Идва съпругът ми — каза тя, — а не някакъв враг. — След това погледна Лайгесак и нареди — Остави портата отворена.

Лайгесак се поклони.

Хюел изруга, непохватно слезе от укрепленията и се заклати на патерицата си към колибата на Моргана. А аз останаха да зяпам към огряната от слънцето порта и да се чудя какво ли щеше да стане. Хюел беше надушил някаква беда, но така и не открих как.

Гундлеус стигна до отворената порта. Изплю се на прага, след това се усмихна на Норуена, която го чакаше десетина крачки по-нататък. Тя вдигна пълничките си ръце да поздрави своя господар, потен и задъхан след като бе изкачил стръмния склон в пълното си бойно снаряжение. Той имаше кожен нагръдник, наколенници, беше обут с ботуши, носеше железен шлем, увенчан с лисича опашка, а на раменете му висеше дебело червено наметало. От лявата му страна висеше щит, украсен с лисича глава, на хълбока му висеше меч, а в дясната си ръка носеше тежко бойно копие. Лайгесак коленичи и подаде меча си с дръжката напред. Гундлеус протегна ръка, облечена в кожена ръкавица, и докосна оръжието.