Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Хюел бе влязъл в колибата на Моргана, но сега оттам тичешком излезе Себил, стиснала Мордред в ръце. Себил? Защо не Рала? Това ме учуди. Норуена също тряба да е била озадачена, когато робинята застана до нея с малкия Мордред, увит в богато украсен златист плат. Но кралицата нямаше време за въпроси, защото Гундлеус вече крачеше към нея.
— Предлагам ти своя меч, моя скъпа кралице! — каза той с ясен глас и Норуена щастливо се усмихна (тя изглежда още не беше забелязала нито Танабурс, нито Ледуис, които вече бяха минали заедно с другите силурски воини през отворената порта).
Гундлеус заби копието си в пръстта и извади меча, но вместо да го подаде с дръжката напред, той насочи острия му връх срещу лицето на Норуена. Без да знае какво точно да направи, кралицата внимателно докосна блестящото острие.
— Радвам се, че се върнахте, скъпи господарю мой — каза тя почтително и коленичи, както повеляваше обичаят.
— Целуни меча, който ще защитава кралството на твоя син — заповяда Гундлеус и Норуена несръчно се наведе, за да докосне с тънките си устни стоманата.
Тя целуна меча, както й бе заповядано, и точно когато устните й докосваха сивата стомана, Гундлеус заби острието в лицето й. Той убиваше жена си и се смееше. Смееше се когато плъзна меча над брадичката й, право в гърлото и продължи да се смее докато натискаше все по-надолу и по-надолу, преодолявайки съпротивата на извиващото се тяло на Норуена, която се даваше в собствената си кръв. Кралицата нема време да извика, нямаше и глас, за да вика — острието бе преминало през гърлото и беше стигнало до сърцето. Гундлеус сумтеше и пъхтеше докато натискаше меча. Беше пуснал тежкия си боен щит, за да може да държи меча и с двете си ръце и сега продължаваше да натиска и върти стоманата в дълбокия прорез. Имаше кръв навсякъде — по меча, по тревата, по синята пелерина на умиращата кралица и стана още повече, когато Гундлеус с рязко движение измъкна дългото острие. Тялото на Норуена, лишено от опората на меча, падна настрани, потрепери и застина неподвижно.
Себил изпусна бебето и побягна с писъци. Мордред силно заплака, но мечът на Гундлеус го накара да млъкне. Силурският крал прободе живия вързоп само веднъж, а златистият плат за секунди стана ален. Толкова много кръв в такова малко дете.
Всичко стана толкова бързо. Гудован, до мен, гледаше и не вярваше на очите си, а Ледуис, която беше висока и красива, с дълга коса, тъмни очи и остро жестоко лице, се смееше, доволна от победата на своя любим. Танабурс беше затворил едното си око, вдигнал едната си ръка към небето и подскачаше на един крак — всичко това беше знак, че той беше в свещено общение с Боговете и определяше съдбата на Хълма. Воините на Гундлеус се пръснаха с насочени копия да превърнат тази орисия в реалност. Лайгесак се присъедини към тях и започна да избива собствените си хора. Малцина думнонци се опитаха да се сражават, но те се бяха подготвили да окажат почести на Гундлеус, а не да се бият с воините му. Така силурските копиеносци бързо се справиха с охраната на Мордред и още по-бързо с нещастните войници на Друидан. За първи път в живота си виждах как умират хора, прободени с копие, за първи път чувах ужасните писъци, с които човек се разделя с душата си, изпратена от копието в Отвъдния свят.
Няколко секунди стоях безпомощен, обзет от паника. Норуена и Мордред бяха мъртви, Хълмът беше огласен от писъци и врагът тичаше към замъка и към Кулата на Мерлин. До Кулата на Мерлин видях Моргана и Хюел. Хюел закуцука напред с меч в ръка, а Моргана побягна към морето. След нея бягаше цяла тълпа от жени, деца и роби — ужасена маса от хора, които Гундлеус изглежда нямаше нищо против да остави да избягат. Заедно с тях бяха Рала, Себил и онези недъгави войници от отряда на Друидан, които бяха успели да се спасят от мрачните силурски копиеносци. Пелинор подскачаше гол нагоре надолу в клетката си, опиянен от настъпилия около него ужас.
Аз скочих от укрепленията и хукнах към замъка. Това не беше проява на смелост, просто бях влюбен в Нимю и исках да се уверя, че тя беше в безопасност преди да побягна. Хората на Лайгесак бяха мъртви, а хората на Гундлеус започваха да тършуват из къщите. Шмугнах се през вратата и се затичах към покоите на Мерлин. Но преди да стигна до малката черна врата, едно копие ме спъна и аз се строполих на пода. Някой сграбчи яката ми с малка, но изненадващо силна ръка, и ме завлече до моето старо скривалище зад кошовете с празнични дрехи.