Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Един от хората на Гундлеус ни видя, а след това и самият Гундлеус позна Нимю и заповяда вешицата да бъде заловена жива и да бъде хвърлена обратно в пламъците. Подгониха ни отвсякъде, сякаш цяла ловна дружина преследваше ранен глиган и само го чакаше да падне изтощен. Сигурно щяха да ни хванат и двамата, ако бягащите преди нас не бяха пробили дървеното укрепление от южната страна на Хълма. Стигнахме тичешком до отвора и там видях Хюел, добрият Хюел, да лежи мъртъв, вратът му беше отрязан на половина, до него беше патерицата му, а той още стискаше меча си в ръка. Издърпах меча и повлякох Нимю. Стигнахме до стръмната част на южния склон и се запрепъвахме надолу, краката ни трудно намираха опора по хлъзгавата трева. И двамата крещяхме. Нимю беше полусляпа и обезумяла от болка, а аз се бях побъркал от ужас. Успях някак си да не изпусна меча при това стремглаво спускане и да изправя Нимю на крака, когато стигнахме в подножието на Хълма. Минахме покрай свещения кладенец, покрай овощната градина на християните, покрай една елшова горичка и накрая стигнахме до рибарската колиба край блатата, където Хюел държеше своята лодка. Хвърлих Нимю в малката тръстикова лодка, срязах въжето с новия си меч и отбутнах лодката от дървения пристан. Едва тогава забелязах, че нямам прът, с който да направлявам неповратливия плавателен съд през сложния лабиринт от канали и езера, през който трябваше да минем. Използвах меча вместо прът, но той все пак беше направен за друго. Тогава на обраслия с тръстика бряг се появиха първите преследвачи. Те не можеха да ни последват, никой не беше луд да нагази в мекото тресавище, затова един от тях хвърли копието си срещу нас.
Копието изсъска покрай мен. В първия момент се сковах, вперил поглед в тежкото оръжие, което летеше към нас, а стоманеното му острие проблясваше. Но то ни отмина и се заби в тръстиките до лодката. Сграбчих трептящата ясенова дръжка — вече имаше с какво да карам лодката. Сред мочурищата бяхме в безопасност. Някои от хората на Гундлеус намериха дървени понтони, които вървяха успоредно с нас, но аз завих и се отдалечих от тях. Други от преследвачите скочиха в нечии лодки от върбови клони и ги забутаха с копията си. Но върбовите лодки не можеха да се мерят по бързина с тръстиковите, така че те скоро изостанаха. Лайгесак стреля с лъка си, но ние вече бяхме извън обсега на оръжието му и стрелата безшумно потъна в тъмната вода зад нас. На върха на зеления Хълм пламъците гладно подскачаха от колиба на колиба, пушекът се сливаше със стълба дим от замъка и от кулата и се издигаше високо в синьото лятно небе.
— Две болки — проговори Нимю за първи път откакто я бях измъкнал от огъня.
— Какво? — обърнах се аз към нея. Тя се беше сгушила в лодката, слабичкото й телце, увито в черното наметало, и още държеше ръката си върху кървавата рана на лицето.
— Изстрадах две от Болките на Мъдростта, Дерфел. Болката на тялото и Болката на гордостта. Сега ми остава само лудостта и ще стана мъдра като Мерлин.
Нимю се опита да се усмихне, но гласът й беше толкова истерично безумен. Помислих си, че тя може би беше вече в плен на лудостта.
— Мордред е мъртъв — казах аз — Норуена и Хюел също. Хълма гори.
Целият ни свят изглеждаше унищожен, а Нимю сякаш не се интересуваше от тази катастрофа. Вместо това тя изглеждаше опиянена от факта, че беше изтърпяла две от трите изпитания на мъдростта.