Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Голямата гора заглушаваше стъпките ни. Понякога гълъб плясваше с криле сред високите клони, друг път кълвач потропваше по ствола на някое дърво наблизо. Веднъж чухме голям шум и тропот отвъд близкия храсталак. Всички замряхме, страхувахме се, че може да са силурски конници, но беше само един глиган с големи бивни, който изскочи на полянката пред нас, погледна ни и си тръгна. Мордред плачеше и не искаше да суче от гръдта на Рала. Някои от малките деца също плачеха от страх и умора, но когато Моргана ги заплаши, че ще ги превърне в смрадливи крастави жаби, те веднага млъкнаха.
Нимю куцукаше пред мен. Знаех, че изпитваше болка, но тя не се оплакваше. Понякога мълчаливо плачеше, а Люнет с нищо не можеше да я успокои. Люнет беше слабо, тъмнокосо девойче. С Нимю не само бяха на една възраст, но и много си приличаха. Люнет обаче нямаше познанията на Нимю, нито нейния възвишен дух. За Нимю потокът беше обиталище на водни духове, а за Люнет само добро място за пране. След малко Люнет изостана и тръгна редом с мен.
— Какво ще стане с нас сега, Дерфел? — попита тя.
— Не знам.
— Мерлин дали ще се появи?
— Надявам се — казах аз — или може би Артър ще дойде. Казах го пламенно, но не вярвах в тази надежда, защото трябваше да се случи чудо. Вместо това ние сякаш бяхме в клопката на някакъв кошмар, който сънувахме с отворени очи. След като вървяхме няколко часа, трябваше да излезем от гората и да прекосим един поток, който се виеше сред пасища, изпъстрени с цветя. И тогава видяхме стълбовете дим, които се издигаха на хоризонта далеч на изток. Никой не можеше да каже дали това бяха палежи, предизвикани от силурците или бяха огньове, запалени от саксите, които се възползваха от нашата слабост.
На около четиристотин метра източно от нас от гората изскочи сърна.
— Легни! — изсъска ловецът и ние всички потънахме във високата трева. Рала насила завря гръдта си в устата на Мордред, за да го накара да мълчи, в отговор той така силно я ухапа, че по китката й потече алена струйка кръв, но и той, и тя не издадоха нито звук. Тогава конникът, който беше подплашил сърната, се показа от гората. Той беше толкова близо до нас, че виждах лисичата глава върху кръглия му щит. Силурецът, който носеше дълго копие и рог, дълго гледа към нас и след това наду ловния рог. Изплашихме се, че този сигнал означаваше, че той ни беше видял и че скоро щеше да се появи цялата група силурски конници. Но мъжът обърна коня си обратно към гората и ние предположихме, че сигналът означаваше точно обратното. Някъде далеч прозвуча друг рог и настъпи тишина.
Почакахме няколко дълги минути. Пчелите бръмчеха над цветята край потока. Всички бяхме вперили поглед в края на гората. Страхът ни беше напразен — там не се появи никой друг. Нашият водач шепнешком ни заповяда да лазим надолу към потока, да го прекосим и след това с пълзене да се доберем до дърветата на отсрещния бряг.
Беше едно дълго и трудно пълзене, особено за Моргана с нейния извит ляв крак, но поне всички можахме да утолим жаждата си, когато цопнахме във водата. Тръгнахме през отсрещната гора с подгизнали дрехи, но и с надеждата, че бяхме оставили нашите врагове зад гърба си. Враговете може би, но не и проблемите си, уви.
— Дали ще ни превърнат в роби? — попита ме Люнет. Както повечето от нас Люнет беше дошла в Думнония като пленница и само намесата на Мерлин я беше спасила от робската участ. Сега тя се страхуваше, че след като бе загубила покровителството на Мерлин, бе обречена.
— Не мисля — казах аз. — Обаче ако Гундлеус или саксите ни хванат, теб сигурно ще те превърнат в робиня, но мен вероятно ще ме убият.
Почувствах се много смел, когато се чух да казвам това.
Люнет ме хвана под ръка за утеха. Бях поласкан от този жест. Тя беше хубаво момиче и до този ден се беше отнасяла с пренебрежение към мен, предпочиташе компанията на грубите момчета от рибарското село в Инис Уидрин.