Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Те събираха информация, преди да бъдат представени случаите пред съда. Сет обясни по-ясно на Ирина с един пресен пример. Някакъв моряк подал иск срещу Корабоплавателната компания заради трудова злополука, вследствие на която, съгласно твърденията му, се парализирал. Сет не му повярвал. Двамата грубияни поканили инвалида в клуб със съмнителна репутация, напили го и заснели видео, на което той танцувал салса с някаква нарочно наета за целта жена. С това доказателство Сет затворил устата на адвоката на ищеца, постигнали споразумение и си спестили цялата досада на един съдебен процес. Сет призна пред Ирина, че тази мисия била окачествена като почтена в моралната скала на следователите му, други задачи биха могли да се смятат за не толкова чисти.
Два дни по-късно Сет ѝ се обади и ѝ определи среща в една пицария, където често ходеха, но Ирина беше изкъпала пет кучета през уикенда и се чувстваше богата. Предложи му този път да идат в порядъчен ресторант – Алма ѝ беше вкарала в главата взискателност към някои дребни детайли от рода на бяла покривка. "Аз плащам", му каза. Сет я взе с мотора си и я заведе, промушвайки се на зигзаг в трафика с превишена скорост, в италианския квартал, където пристигнаха със сплескани от каските коси и мокри носове. Ирина осъзна, че облеклото ѝ не е на висотата на заведението – никога не беше – и високомерният поглед на метрдотела потвърди това. Когато видя цените в менюто, едва не се срина.
– Не се бой, ще плати кантората – успокои я Сет.
– Но това ще ни струва по-скъпо и от инвалидна количка!
– За какво ти е инвалидна количка?
– Просто за сравнение, Сет. Две старици в "Ларк Хаус" не могат да си купят, а им е нужна.
– Това е много тъжно, Ирина. Препоръчвам ти стриди с трюфели. С хубаво бяло вино, естествено.
– За мен кока-кола.
– Със стридите трябва да е "Шабли". Тук не сервират кока-кола.
– Тогава минерална вода с резенче лимон.
– Да не си покаяла се алкохоличка, Ирина? Можеш да ми кажеш, няма защо да се срамуваш, това си е болест като диабета.
– Не съм алкохоличка, но от виното ме боли глава – отвърна Ирина, която не възнамеряваше да споделя с него най-мъчителните си спомени.
Преди първото ястие им сервираха една лъжица с някаква черна пяна, като че ли повърната от змей – специално внимание от страна на готвача – която тя погълна с недоверие, докато Сет ѝ обясняваше, че Лени Бийл е неженен, няма деца и е специализирал ортодонтство в клиника за дентална медицина в Санта Барбара. Нямало нищо забележително в живота му, като се изключи това, че бил запален спортист и няколко пъти участвал в "Айрънмен" – амбициозно състезание по плуване, колоездене и бягане, което, честно казано, нямало вид на особено приятно. Сет споменал името му пред баща си, който имал чувството, че бил приятел на Алма и Натаниел, но не бил сигурен; смътно си спомнял, че го виждал в Сий Клиф, когато Натаниел вече бил болен. По онова време много верни приятели идвали в Сий Клиф, за да поседят при баща му, и Лени Бийл може да е бил един от тях, казал Лари. За момента Сет не разполагаше с повече информация за Лени, но открил нещо за Ичимей.
– Семейство Фукуда са прекарали три години и половина в концентрационен лагер по време на Втората световна война – ѝ каза.
– Къде?
– В "Топаз", в сърцето на пустинята в Юта.
Ирина бе слушала само за концентрационните лагери на германците в Европа, но Сет я просвети и ѝ показа фотокопие от Японоамериканския национален музей. Текстът под оригиналната снимка сочеше, че това са семейство Фукуда. Каза ѝ, че асистентът му потърсил имената и възрастта на всеки член на семейство Фукуда в списъците на интернираните в "Топаз".
ЗАТВОРНИЦИТЕ
През първата година в "Топаз" Ичимей често пращаше рисунки на Алма, но после те се разредиха, тъй като цензорите не смогваха да проверяват и се наложи да поставят ограничения в кореспонденцията на интернираните. Получените скици, които Алма ревностно пазеше, бяха най-доброто свидетелство за този етап от живота на семейство Фукуда – шестимата, свити на тясно в една барака; децата пишат домашни, коленичили на земята пред пейки вместо маси; опашки от хора пред тоалетните; мъже играят на карти; жени перат в големи корита. Фотоапаратите на интернираните бяха конфискувани, а малцината, които успяха да ги укрият, нямаше как да проявят негативите. Разрешени бяха само официалните оптимистични фотографии, които отразяваха човечното отношение и спокойната и весела обстановка в "Топаз" – деца играят на бейзбол; юноши танцуват модерни танци; всички пеят националния химн при издигането на знамето сутрин. На снимките никога не се появяваха бодливата тел, наблюдателните кули и въоръжените като за военна операция войници. Въпреки това един войник от американската охрана се съгласи да направи снимка на семейство Фукуда. Наричаше се Бойд Андерсън и се бе влюбил в Мегуми, щом я видя в болницата, където тя работеше като доброволка и където той се озова, след като нарани ръката си, докато отваряше консерва с кайма.