Японският любовник

Андерсън беше на двайсет и три години, висок и русоляв като шведските си прадеди, с добродушен и благ характер; той бе един от малкото белокожи, които си бяха спечелили доверието на интернираните. Годеницата му с нетърпение го очакваше в Лос Анджелис, но когато той видя Мегуми в нейната белоснежна униформа, сърцето му трепна. Тя почисти раната му, лекарят я заши с девет шева, а тя го превърза съвсем професионално, без да го гледа в очите, докато той я наблюдаваше толкова заслепен, че дори не усети болка при процедурата. От този ден нататък започна да се върти предпазливо около нея, защото не искаше да се възползва от положението си, но най-вече защото смесването на раси бе забранено за белите и отблъскващо за японците. С кръглото си като луна лице и с изяществото, което излъчваше, Мегуми можеше да избира измежду най-желаните младежи в "Топаз", но тя също стана жертва на осъдително чувство – бе привлечена от американеца и напразно се мъчеше да се пребори със същите наченки на расизъм, молейки се на небесата войната да свърши, семейството ѝ да се завърне в Сан Франциско и тя да може да се изтръгне от това греховно изкушение в душата си.

В същото време обаче Бойд се молеше войната никога да не свършва.

На 4 юли в "Топаз" имаше честване по случай Деня на независимостта така, както преди шест месеца бяха празнували Нова година. Тогава празникът беше истински провал, защото лагерът още се намираше в етап на устройване и хората не се бяха примирили с положението си на затворници, но през 1943 година интернираните се постараха да проявят патриотизма си, а американците – благоразположението си, въпреки облаците прах и жегата, непоносима дори за гущерите. Смесиха се в любезно съжителство около печеното, знамената, питките и бирата за мъжете, които поне на този ден имаха възможност да забравят за отвратителната алкохолна напитка, нелегално приготвена от консерви с ферментирали праскови. На Бойд Андерсън, заедно с други войници, дадоха задачата да прави снимки, за да затворят устата на злонамерените репортери, които разобличаваха като нечовешко отношението към японското население. Той използва случая, за да накара семейство Фукуда да позират. След това даде копие от снимката на Такао и още едно, скришом, на Мегуми, а своето увеличи и в него изряза Мегуми от семейната група. Тази снимка щеше да го придружава завинаги: носеше я ламинирана в портфейла си и с нея щяха да го погребат петдесет години по-късно. На груповата снимка се виждаше семейството пред черна и безлична постройка – Такао, със сломени рамене и мрачно изражение; Хейдеко, дребничка и предизвикателна; Джеймс, полуизвърнат и сърдит; Мегуми, в разцвета на своите осемнайсет години; и Ичимей, единайсетгодишен, хърбав, с гъсти щръкнали коси и ожулени колене.