Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Трябваше да признае, че на тези американци им сечеше акълът. Вместо това, с което Алан бе свикнал да работи, те се опитваха да предизвикат ядрено делене, за да получат експлозия, по-силна от всичко, което светът бе виждал дотогава.
Към април 1945 година почти бяха постигнали целта си. Изследователите – а в това число и Алан – знаеха как да предизвикат ядрена реакция, но не и как да я контролират. Алан бе запленен от този проблем и когато вечер седеше сам в библиотеката, си блъскаше главата върху неща, с които никой не го бе молил да се занимава. Шведският помощник не се предаваше и една вечер... намери решението на проблема!
Всяка седмица през тази пролет най-високопоставените военни провеждаха дълги срещи с най-изтъкнатите физици, начело с главния физик Опенхаймер. Алан също присъстваше, наливаше им кафе и слушаше.
Физиците си скубеха косите и молеха Алан за още кафе. Военните се почесваха по главите и молеха Алан за още кафе. Военни и физици се вайкаха в един глас и молеха Алан за още кафе. Така протичаха срещите, седмица след седмица. От известно време Алан знаеше как може да се разреши проблемът, но не мислеше, че приляга на сервитьора да учи главния готвач как да приготви вечеря, затова не се обаждаше.
Чак до един ден, когато, за своя изненада, чу собствения си глас да казва:
– Извинете, но защо не разделите урана на две равни части?
Изплъзна му се от устата точно докато наливаше кафе на самия главен физик Опенхаймер.
– Какво? – попита Опенхаймер, който бе толкова шокиран, задето сервитьорът си е отворил устата, че дори не бе разбрал думите му.
Алан нямаше друг избор, освен да продължи:
– Ако разделите урана на две равни части и ги свържете в момента, когато стане време за това, ще предизвикате експлозията точно тогава, когато искате, а не тук, в базата.
– Равни части ли? – попита Опенхаймер невярващо.
В главата му в този момент бе пълна какофония, но това бе единственото, което успя да промълви.
– Да, имате право, господин главен физик. Не е задължително частите да са равни, стига да са достатъчно големи, когато се свържат отново.
Лейтенант Люис, който бе препоръчал Алан като помощник, изглеждаше така, сякаш иска да умъртви шведа, но един от физиците около масата прояви значителен интерес.
– Но как ще ги свържем? И кога? Във въздуха ли?
– Точно така, господин физик. Както знаете, не е трудно да предизвикате експлозия. Проблемът се състои в това, че не можете да контролирате момента на избухването. Ала една критична маса, разделена на две, е равна на две некритични маси, нали? И обратно, две некритични маси правят една критична.
– И как предлагате да ги свържем, господин... извинете, но кой сте вие всъщност? – попита Опенхаймер.
– Аз съм Алан – отвърна Алан.
– Според вас как можем да ги свържем, господин Алан? – продължи Опенхаймер.
– С най-обикновен взривен заряд – обясни Алан. – Много ме бива в тях, но съм сигурен, че ще се справите и сами.
Физиците и особено главните физици по принцип не са глупави. За няколко секунди Опенхаймер бе преминал наум през безкрайни уравнения и бе заключил, че сервитьорът най-вероятно е прав. Как бе възможно нещо толкова сложно да има такова просто решение! Един обикновен взривен заряд в задната част на бомбата би могъл да бъде задействан от разстояние и да запрати некритична маса от уран 235 към друга некритична маса. В мига, в който двете се свържат, масата ще стане критична. Неутроните ще започнат да се движат, атомите на урана ще започнат да се делят. Верижната реакция ще се задейства и...
– Бум! – каза Опенхаймер на глас.
– Именно – потвърди Алан. – Виждам, че вече всичко ви е ясно, господин главен физик. Някой иска ли още кафе?
В този момент вратата на тайното помещение се отвори и вътре влезе вицепрезидентът Труман, който беше на едно от своите редки и винаги неочаквани посещения.
– Седнете – каза вицепрезидентът на мъжете, които на мига бяха скочили и застанали мирно, за да му засвидетелстват уважението си.
За всеки случай и Алан седна на един от свободните столове около масата. Ако вицепрезидентът ти каже да седнеш, най-добре е да се подчиниш – така работеха нещата в Америка, мислеше си той.
След това Труман поиска от Опенхаймер да му докладва за развитието на проекта. Главният физик отново стана и в бързината и вълнението си единственото, което успя да каже, бе, че мистър Алан, ето там в ъгъла, току-що е разрешил проблема с контролирането на взрива. Неговото решение все още не било изпробвано, но според Опенхаймер, който вярвал, че говори от името на всички присъстващи, проблемът вече бил останал в историята и в рамките на тримесечен период биха могли да проведат експериментален взрив.